Крайпътен ресторант

ПЕРАЛНЯ "РИГА"

Днес Гришка е свободен, няма какво да прави, никой не го търси, изобщо – като че целият свят му е обърнал гръб. Когато е на работа, тия неща не се усещат: тоя го заговори, оня го потърси, началството ще мине сегиз-тогиз и ще размаха заканително пръст – в страхове, в притеснения и изпълнителност, значи, времето неусетно минава и Гришка все си мечтае кога ще дойде почивният ден.

Та ето, почивният ден идва, няма що – чиста неделя, но сега пък ще се случи облачно време, отвратителен дъждец ръми, мразовито, снишило се небето и – стой си, Гришка, у дома, преживявай!

Двете му деца се боричкат на пода, вдигат олелия, та завива се баща им презглава, прави си дупчица в завивките и носът му се показва само оттам като на лалугер муцунката. Дечурлигата си искат своето, глупавички са, лудува им се; нека си лудуват, само да са здравички, тук да са, около уморения си и притихнал човек.

Е-ех, да беше слънчице пекнало, на риба щеше да ги заведе край реката, щяха да се поразходят, за характера на птичките и буболечките, за животинките и насекомите щеше да им разправя. Тревичката едва-едва зеленее, държи се тя здраво за земята по припеците и по влажните речни брегове. И… слушайте, дечица!...

Обича да им говори поучително, все ще завърти приказката тъй, че уж едно говори, пък то и за хората се разбира. Ала днес не му се и говори. Проклет ден, неделя!

Няма си Гришка близък, освен децата. Жена има, но къде ли е, пак някъде се е запиляла, на екскурзия с колежките казала, че отива, завъртяла се вчера сутринта, наредила една чанта с ядене и дрехи, с кола я взели. Въобще, нея все с леки коли идват да я вземат. И къде ходи, дявол знай. Отчет не дава. „Ти – казва, - дървенак такъв, не си ти оня, на когото ще обяснявам. Налягай си парцалките и си трай, да не ми се изчерпи търпението, чашата ми да не прелее. Че знаеш ли колко лесно ще ми дадат развод и ще изхвърчиш на улицата!”

Сигурно е истина. Защото оправна е, милата, пък и законът защитава жената-майка. Тъй ще да е. Лежи Гришка, тъгува… И децата вече го подземат. „Тате – гуши му се голямото, - ти си ни за майка, а мама е таткото. Нали, тате-татенце!”

И реши, както си лежеше под завивката: ще пере. Що пък не! Пералня има, прах за пране има, в бойлера – топла вода колкото щеш; докато го помисли, и скочи, разшета се. Натрупа две купчини дрехи и чаршафи, запретна ръкави, запаса престилка, нави крачолите и… хайде на работа!

...Бръмчи пералнята, и тя старичка като Гришка, поръждавяла; вода тече от нея, та час по час долива, ала радостен е – има защо, има за какво да се живее. Засмива се Гришка, пее му се. Запя, пък гласът му като ръждясала панта, мелодията не се разбира, мучи там нещо свръхглупаво:

Ако си ерген млад-засмен,
идвай ти при мен все-е-еки ден;
в моите очи плам гори…

И тъй нататък.

Хихикат децата, тичат назад-напред, разнасят прането прано-недопрано и по някое време откъм хола се чува ехидно и проточено „Ако си ерген млад-засмен…” И понеже от майка си е чувал тая песничка, за него тая песничка с ей тез глупави думички е спомен от детството, когато майка му переше в голямото дървено корито под крушата на двора, а той, Гришка, препускаше като жребче около нея, "на конче" с върбова вейка между коленцата, и понеже там, над градинката с цветята зад къщи, слънчицето грееше с всичка сила и небето бе кристално синьо, и понеже… Заради всичките тия „понеже” на него сега му става чоглаво, става му тъжно. Ама че работа!

...Прихърка пералнята, спря да се върти прането, нещо изцъка, изпращя, блъвнаха искри изотдолу и Гришка със сапунена ръка дръпна щепсела от контакта. Източи помията, заряза мокрите купчини – бели, зелени, червени, гащенца, потничета, панталонки, ризки, чаршафи с ей толкова големи петна по тях, като облаци; заряза всичко това и обърна пералната машина "Рига" с колелцата нагоре.

...Късна вечер. Отдавна Сънчо приспа наужким децата, защото кое българско дете си ляга в осем! – извъртя се неделната въртележка от политически и всякакви новини, високомерните телевизионни коментатори изкоментираха и обясниха всичко на целокупния български народ, мина и блудкавият – напомпан с оптимизъм до пръсване роден наш филм, накрая някакви полуголи женички и стройни високи мъже в черни смокинги представиха шоу-програма от софийския хотел „Ню Отани” или направо от Двореца на културата и веселието... Клоуни се премятаха щури по сцената, кръшни певачки страдаха за вечната любов силно гримирани, с боядисани в червено нокти, с разголени цици и като си полюшваха дупето, някакви фокусници и магьосници вадиха ловко от шкафове и шапка с голяма периферия ту сладко моме по гащенца, ту бяло зайче или красив гривест гълъб с такъв самоуверен вид, че да е ясно: ние сме пъпът на цивилизацията и яко се забавляваме…

Е, и!? Какво? Зарадва ли те тая шарена пяна, Гришка? Развесели ли те? Показа ли ти кой си, какво правиш в тоя прекрасен свят на охолство и любов?... Не-е-е, никой не се интересува от Гришка. Прашинка е Гришка, малко камъче, буболечица някаква, пълзяща по сухата спечена пръст край голямата слънчева магистрала към благоденстваща Европа. А по магистралата прелитат коли, меко свистят гумите им и подир тях прахолякът се върти на клъбца-на клъбца, засипва крайпътните треви и храсти...

Дечурлигата отдавна спят, ей тъй както си играли, и заспали - паднали като герои в сражение на бойното поле, всеки в своята си любима поза.

Малкото е подпряло бузката си с юмруче, от полуотворената му уста се проточила тънка нишка и овлажнява възглавницата без калъфка. Голямото ломоти насън, върти езиче, маха с ръчичка, като че да се предпази от нещо, което иде насреща му, и шепне с писклив треперещ гласец на котенце: „Тате, татенце… Татенце, миличък... Къде си, тате?...”

Брадясал, чорлав, с оплескани от ръжда и стара смазка ръце Гришка седи на пода, обхванал лицето си в длани. И както си седи така, в неведение за всичко, което става по света и у нас, изведнъж открива, че е щастлив – ама толкова щастлив, колкото вие, дами и господа, не можете никога да си го представите!

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: