Въведение ІІ

("Господ е българин") ФАЛШИВИТЕ ШИВАЧИ (10.)

06.02.2001. Учудвало ме е познанието на Иван Коджабашев преди години за конюнктурата по горните етажи на властта. Тоя симпатичен колега от „Комсомолска искра” беше в течение не само на току-що извършените назначения или понижавания, но и на предстоящите размествания по върховете, както и по това кой от нашите простосмъртни приятелчета би бил облагодетелстван при едно или друго евентуално пренареждане на едрите фигури в нашия провинциален район на Отечеството.

Ванката си пиеше кафето, образно казано, с Христо, брата на Иван Панев*, и винаги „беше в час”. Пък аз не винаги бях „в час”, понеже си пиех кафето с моите приятели бачкьори и също такива момчета от пловдивските бедняшки махали като мене. С тях ми беше добре: говорехме за коли, за състезания, за хубави знойни жени и плътските приключения с хубавите жени, за разни проекти как да припечелим някой лев с повече работа, и все от тоя сорт не особено свързани с политическата конюнктура дела.

Николай Галов, с когото работех шест години в една стая на редакцията на младежкия вестник, веднъж в пристъп на особено благоразположение се зае да ме посвещава в тънкостите на спортния бридж, системата „Апата”. Казвам: не ми е интересна тая игра, а той: „Знаеш ли какви високи порти може да ти отвори! Бридж играят лекари, университетски светила, чиновници от кметството, разни шефове на предприятия, все подбран народ. Между тях – и някои от едрите риби, от които много неща зависят в града и окръга”.

Мигам на парцали, а Галов продължи: „Понякога за най-дребно нещо се налага да висиш с часове пред разни канцеларии, да обикаляш нагоре-надолу, да търпиш унижението да се молиш, когато си в правото си, да се налага да трепериш; пък така, в хода на играта, е-е, докато раздаваш картите, да речем, подхвърляш на човека: това и това ми е нужно, а той – какво друго! – ти се усмихва насреща приятелски: дадено, кога да ти го уредя!...”

Извади тефтерче, разлисти го: „Виж колко имена, колко телефонни номера са тук. Ей затова хич, ама хич няма да ти е излишно да понаучиш бриджа. Схватлив пич си, какво те притеснява!” Върху лист за пишеща машинка ми начерта системата за анонсиране специално при „Апата”. Пазя си го тоя лист, седи на дъното на картонена кутия под пласт стари снимки; така и не можа да ми послужи – поради прекалено самолюбие или поради наивност, присъща на младежката възраст. Такова тефтерче, знам, имаше и друг от редакцията - завеждащият отдел "ЛИК" Николай Заяков; той пък си отбелязвал там и кой какво му е помогнал (да не забрави може би добрината!).

07.02.2001. Стр. 291... За сексуалността и изкуството... Героят-резоньор на авторовите разсъждения заговаря за секса като истински евнух; въпреки женен, той е гузен в обкръжението на хора, у които липсата на нагона (според самия него) е благо; т.е. идиотът се усеща омърсен, че е принуден да спи с госпожа съпругата си в едно легло и даже – о, какво падение! – от време на време да удовлетворява сексуалните щения на госпожата.

До каква степен иронизира и до каква степен достопочтеният Томас Ман преиграва, опиянен от представата за гения като нещо свръхособено, „не от мира сего”, приковаващо ни към грешната земя с пронизителния си поглед, веещ космическа отчужденост – това засега не ми е докрай ясно. Изобщо, противопоставянето „култура-варварство” чрез пародиране и на двете така априори представени нива у личността ми звучи насилено. Нали Ренесансът е очарователен точно заради плътната прегръдка и взаимодействие на тия два „антагониста” в човешкото същество, където се срещат бесовете от подсъзнателното у всекиго от нас с творческата ни „божествена” интуиция спрямо света наоколо!

Защо великият Т. Ман (тук вече 68-72-годишен) ми пробутва тоя вкиснат, плесенясал буламач за човека, тоя умозрителен модел на католицизма или лютеранството? Очаквам – засега с нетърпение – в по-нататъшния развой на фабулата на „Д-р Фаустус” да видя как авторът ще опровергае това умозрително схващане; ако ли не, ще взема да се съмнявам в неговото величие като творец.

„На жената красотата е златна халка на свинска зурла" (стр. 147) – и след тая поговорка следва: „И какво ли не е било казвано от памтивека с най-дълбоко убеждение по отношение на жената! Действително то се е отнасяло до плътските въжделения изобщо, но те се отъждествявали с жената, така че пак тя трябвало да отговаря за мъжката чувственост”.

Ето надигането на средновековното абсолютизиране до какво води! За йезуита Вяра и Женствена прелъстителност са несъвместими. А защо несъвместими?! Може би защото и двете претендират не за някаква си част от нас, а за цялото ни съществование „от глава до пети”, дето се вика. Е, добре! Ала каква смъртна скука е т.нар. „Чиста вяра”!!! Не, господа католици,протестанти или лютерани, мерси!...

Действието (до стр. 189) се развива през и около 1905 година, когато Леверкюн е към двайсетинагодишен.

Стр. 219... „Бетховен е бил забелязван да композира с думи. „Че какво записва в бележника си?” – питали наблюдателите. „Той композира.” – „Но той пише думи, не ноти.” – Да, това му било свойствено. Записвал обикновено с думи идейния ход на дадена композиция, при което вмъквал само тук-там най-много по няколко ноти”. (...) „Напълно естествено е, че музиката се възпламенява от думите, че думите избликват от музиката, какъвто е случаят със завършека на Девета симфония”.

* * *

Как би помогнал католицисткия модел за разделението на духа от плътското, ако тръгнем да обсъждаме личния живот у доказал се „гений” (Пиша го в кавички, понеже мисля, че и у най-посредствения човек генетично са заложени, макар в дремещо състояние, гениални способности.) – значи, личният живот у Христо Ботйов как да си обясним! Синът на кроткия даскал Ботьо имал твърде интензивно изявен, стигащ до откровен цинизъм сексуален нагон. За писмата до някоя си знойна сръбкиня, дащна цура” литературните историци срамежливо мънкат...

И не само Ботев ми е аргумент; правело ми е впечатление, че у силно даровитите поети (Пърси Биш Шели, лорд Байрон), прозаици (Балзак, Стендал, В. Юго), скулптори и художници (Роден, Модилиани и пр.) точно изпод драстично изявената им сексуалност, понякога стигаща до оргиастични ексцеси, е изригвал като гейзер творческият гений. Не виждам как творческото начало у човека да не е любовно вплетено в страстна прегръдка със сексуалното, с бесовското, с животинското.

Изчистеното от сексуалния си подтекст „изкуство” е хилаво и болнаво, бледнее в малокръвието си като тъй възхваляваната с ренесансова ирония Платонична Любов. Тъй де, г-н Платон не случайно е бил обратен! Като усетил слабост в слабините си, цял живот парадиращият с потентността си, мъжественият Ъ. Хемингуей си теглил куршума едва навършил шейсетте си години (впрочем, на 61 години)... Сексуални палавници са и значителна част от великите философи от Жан-Жак Русо насам, мнозина от великите държавни мъже на ХІХ и ХХ век у нас: Стамболов, Фердинанд...

Чарли Чаплин бил за младите госпожици направо сексуален хищник, природно бедствие, тайфун от нежност и страст. Между другото, един от мотивите да му забранят достъп до Съединените американски щати е слабостта му към невръстни девственици, които се навъртали около снимачната площадка.

Хайде стига брътвежи! Да погледнем спокойно на тез работи, защото самият живот би бил безплодна пустош без сексуалното, без изкусителното, изпод вежди предизвикващото да го обладаеш, без дяволитото в разголената налята женска плът, без бесовското начало.

* * *

Стр. 303... В диалога между Сатаната и Леверкюн – Сатаната: „Не беше ли Бисмарк казал, че на немеца му дай половин бутилка шампанско, за да се повдигне на естествената си висота?” Между другото Великият Бисмарк е дребно човече, не повече от метър и петдесет – отбелязвам си присмехулно... Май оттам му е в ума темата за подигането на висота.

Стр. 309... „Всяко действие се насочва срещу онзи, който предварително е готов да го претърпи”. Т.е. насочва се към викащия дявола по име.

Стр. 326... „Има и гордо разкаяние. Разкаянието на Каин (първия раз-Каин-освал се, според библейския мит), убеден, че неговият грях е много голям, за да може да бъде простен”. Е, това не важи за комунистите. Дебелоочието им е може би най-характерната черта след грандоманията им.

Мое си лично откритие, по-скоро формула: За да имам всичко, трябва да не притежавам нищо! Обаче как става то? Трябва да си или луд, или светец... Напомня ми друга, пак моя си много ценна и много изстрадана находка: че ще имам една жена или каквато и да е мечта истински едва тогава, когато престане да ми пука за нея.

08.02.2001. Престъпленията, предателствата, откровеното родоотстъпничество, подлизурското отношение спрямо Москва, внушавано като някаква генетична предопределеност на цялата ни нация – това е още по-непоносимо, когато същите тия мекерета днес се изявяват в ролята на защитници на нацията и демокрацията у нас. Предателят си е предател. Не мога да простя, че са ми промивали мозъка от пет-шестгодишно хлапе точно хора, които виждам колко дълбоко посредствени са.

За мен т.нар. „демократи” са подставени лица от бившата комунистическа номенклатура. Единици, предполагам, между „новите” властници са чистите, необвързаните с бившата БКП-мафия. И те са допускани в сферите на властта поради собствените им качества, но и за да се закичат с тях партмафиотите. Един Тодор Кавалджиев, например, го търпят в президентската институция от тия съображения само... Иначе бившият концлагерист що им е на тяхно величество другарите и другарките!

Продължението - във „Въведение ІІІ”

____________________________________________________
_{* Първи секретар на ОК на БКП за Пловдивска област, всъщност, най-важната персона в йерархията на управлението.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: