Уважаеми tisss, възнамерявам да изкоментираме цитирания по-долу текст във форум "Нещата от живота". Надявам се, че нямате нищо против, и се надявам да участвате в обсъждането.

Цитат:

---

Всичко се е родило от недоимък. От недоимък, казано с друга дума – от неудовлетворението. Защото ситият е спокоен и не се изкушава. Неудовлетворението е раззинала уста; ходи назад-напред, обикаля света, а очите му гледат внимателно за плячка. Всичко се е родило от недоимък, което си е самото нарушено равновесие, самата нарушена хармония, самата ранена Любов.

Ситият не твори, не създава; той и не търси, понеже всичко му е под ръка. Кой мечтае най-силно, моля!... Който най си няма, той най мечтае.

И като назовава нещата, които иска, по име, значи, като ги кръщава... дава им златен образ, прави ги икони на мечтите си. А това си е опитомяване на дивото, на животинското, на природното.

Ето как човекът се научил да говори. Всяка дума той издърпвал с копринена нишка от неудовлетвореното си, от изпълненото си с лакоми желания изгладняло сърце. И обличайки в звук, в членоразделна реч нещата наоколо, ние ги опитомяваме, караме ги да ни се подчиняват някак. Което бяга подплашено настрани и съзнанието не успее да го улови, да го опише, да го изкаже, то си остава неясно и чуждо, то е сянка на облак, нещо заекващо с оросено от пот лице и тяло, но неопределимо. То е самият хаос, но и вече предчувствие, но и вече предвкусване на ловна страст.

Кой твори, кой бленува, ако не гладният!

---

Екстри: