ЗЕЛЕНАТА ТРЕВА
В памет на поета Михаил Берберов
и в чест на едно момиче
Очите ти зелени, вече знам, очите ти зелени...
Усмивката, загатната едвам, съвсем не е за мене.
При мене - вещици едни, тъй страстни, разгневени:
дерат със нокти, синини ми сториха големи.
Отвътре цял кървя и пак пред тоя свят смутено
отчаян чувствам те, дошла при мен тъй ненавреме.
У тебе - плажове, море, небето тъй смирено...
Кой може да ме разбере, като не ми е позволено!
И колкото забрани тук, и колкото и знаци неми,
пак никне в тоя вълчи студ зелената трева у мене.
Пловдив, 20 декември 2006 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
