"...когато сме тъй отчаяни и самотни..."
БАЛАДА ЗА ДЖОН, НЕОТРАЗИМИЯ ЛЮБОВНИК
На Сончето Пехльова
Най-после престраши се Джон, реши да се ожени;
уши си риза, панталон, бельо копринено, премени.
Муцуната си освежи, брадата сива сам обръсна,
подряза дългите коси и ето го - красив възкръснал -
един достоен мъж, тъй горд, хидалго сякаш от Ла Манча!
Занемарения си двор премете, прекопа и значи,
със дланите на колене отпред в очакване приседна
мома със влюбено сърце да се яви тук ненагледна...
Моми - дал бог. Но тез моми защо към него не поглеждат?
Замятат мрежи отстрани към глупавичките младежи:
кикотят се, въртят поли, косите им свистят лъстиво.
Не знаят ли как го боли мъжът, усмихнал се накриво,
открил внезапно може би, че времето му е изтекло?
Тъй шумен е за нас - уви! - сезонът весел, мимолетен
на сълзи, флиртове, мечти, на подвизи и грешки,
когато някой Джон седи накипрен и ужасно смешен.
Пловдив, 21 декември 2006 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
