ГОЛЕМИТЕ ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ
На ...
Въртят се големите вятърни мелници
и снежен прашец там брашняно кръжи;
ние с тебе сме само случайни безделници,
босоноги деца в тез любовни мъгли...
Ти – в басмяно рокле, аз – във риза опърпана:
две души в тоз намръщен и варварски свят;
гледаш ме, озадачена и даже объркана,
че нехайно ти казах: „Да си влюбен е ад”.
Чаках те цял живот пред вратите на пощата.
Кой знае за какъв дявол ти не дойде
цели двайсет години, че даже и повече...
Бях нещастен: кървял съм по тебе, сърце.
И когато най-сетне ми се появи,
две хлапенца подскачаха мило край теб
и мъжът ти ми рече: „Закъснял сте, уви;
отлетял – онзи, вашият стар звездолет”.
Отлетял?!... Но какво ли разбира пък той!
Щом те зърнах, усетих – единствена ти
под доспехите смешни видя ме тъй гол,
тъй щастлив и излишен, омагьосан почти.
Пловдив, 25 декември 2006 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
