Крайпътен ресторант

БРАТОВЧЕДКАТА РЕНИ

...И всичко стана жално моментално:
и хората, и бедното предградие,
и снимката, излязла тъй добре;
и двамата се гледахме печално,
и нейде сe обади едно радио:
„Вероника*, животът е море!”**

Писмо от Рени. Дата на пощенското клеймо: 20 април 1989 година, Толбухин***. Картичка от морето край Балчик. В далечината – бял параход. Над парахода – облачета и синьо небе. Чайки... На гърба на картичката със силно украсени ръкописни букви едва се чете: „С много обич, от Рени!”

В долния десен ъгъл се мъдри нарисувано с лилав флумастер сърце, пронизано от отровно зелена стрела. И капки кръв, четири на брой, кърваво червени. Картичката е илюстрация към кариран лист, голям формат, от тия листове, на които се пишат жалби и заявления и ги продават по 1 стотинка в павилиончетата за вестници. Текстът върху листа за заявление...

„Здравей, Верче!

Как си? Получи ли писмото ми. Извинявай, че ще ти пиша с такъв тон, ама си го заслужаваш! Ако искаш, после ми се сърди, колкото си искаш, няма да се обидя! Поне за баба и за майка ти помисли.

Майка ти преди малко се обажда, плаче по телефона и не знае какво да прави. Не съм мислила, че можете да бъдете такива с Надя. Да не мислиш, че като отидете при баща си, много ще спечелите? Още след една седмица той ще ви изостави и ще се чудите какво да правите.

Бил ви обещал, че ще ходите през лятото на море. Празни приказки. Колкото ви води и друго лято. За по една седмица и толкова. Да не мислите, че ще сте много на кяр! Баща ти ви иска, за да вземе колата и апартамента. А после?!...

И си помисли! Повече може и изобщо да не видите баба Вичка****.

През ваканцията, както знаеш, бях на село. Не съм ти го казвала, но сега ще ти го кажа. Баба е постоянно в напрежение кога най-после всичко ще свърши. Помислете си добре за нея. Вече не е млада и може да се разболее. Да не мислиш, че й е леко! Тя се надява да останете при майка ти, а вие най-неочаквано да се измъкнете, ни лук яли – ни лук мирисали. И сами виждате какво става у вас, нали! Ама сте готови, щом някой ви покаже пръст, и да хукнете след него.

Какво е това „ще видим”! Или не сте решили още при кого да останете, а? Аз също знам какво става у вас. Ни си мисли, че съм далеч от тия неща. Майка ти, дето ви е гледала, й сервирате сега такава изненада. Ами че тя съвсем без нерви ще остане. Майка ти, дето всичко ви купува, а освен това хрантути и баща ти, сякаш той не е от това семейство, ами е на пансион... Ами баба, дето толкова неща ви изпраща! Къде ще видите друг път такова нещо? Или при баба ти Надя, а!...

Майка ти ще гледа всичко да направи, само и само да те освободи от лятна бригада, а баща ти и пръста даже няма да си мръдне. Затова ли искаш сега да останеш при него?

И си помислете добре! Още един път ви го казвам. И не си мисли, че те осъждам или оправдавам. Знам, че ти е тежко и трудно в момента, и те разбирам. Но ако останете при баща си, нищо няма да намерите. И изобщо, недейте да се колебаете, а изберете майка си, защото тя не е толкова лоша.

Тя въобще не беше така нервна, ами само баща ти я направи такава. С неговите натяквания и глупави измислици...

И Надя какво си мисли – че майка ти вече ще е луда да се жени отново?!... Достатъчно се напати и й стига. А ако стане така, че си намери някой, нека Надя да не си мисли, че майка ви ще ви изостави, което би направил баща ти. Майка ви достатъчно ви обича, за да си навлече още някой такъв. Че тя, ако не мислеше за вас, изобщо нямаше да се тревожи. Ще ви даде „зелена улица” и край – заминавайте, не ми трябвате...

Крайно време е вече да разберете всичко. Не сте малки*****. Избирайте – майка ти или баща ти! И знай – нито те обвинявам, нито те оправдавам.

Рени

П.П.: Ако искаш, ми се сърди, ако искаш – недей, твоя си работа!”

* * *

Отговор на Вера. Дата на пощенското клеймо: 22 април 1989 година, Пловдив. Картичка от Стария Пловдив: Римският амфитеатър и прочие. В далечината – силуетите на нашето родно едропанелно социалистическо строителство. Над 350-хилядния град – облачета и копринено синьо небе. На гърба на картичката: „С много обич. Вера”. В долния десен ъгъл – мастилено синьо сърце, пронизано от синя стрела и четири капки тъмносиня кръв.

Към картичката върху кариран лист за заявления е следното послание до Рени:

"Здравей, Рени!

Не мога да те позная. Като че ли не си ти. Вярно е, че можеш да си съставяш каквото мнение искаш за мен и Надя, и ние не сме задължени да ти се сърдим. Но разбери едно: винаги съм те смятала за една от най-добрите си приятелки. Знаем, че ти искаш да ни помогнеш в този момент, но ни остави сами да решим.

Просто не желаем да се влияем от чуждо мнение. Трябва да си живял в тази атмосфера, да си го изпитвал, а не да си го чул от устата на други, и тогава имаш право да решаваш.

Ти ме обвиняваш в това, че измъчвам майка и баба, но така и не ми стана ясно в какво ме обвиняваш... В това, че наред с майка, баба Вичка, Надя, теб и др. обичам баща си ли?... Питаш ме: какво е това „ще видим” или не сме решили още при кого да останем. Но сама прецени – лесно ли се избира между роден баща и родна майка?

С Надя досега не сме решили дали ще останем при единия или другия, и ни учудва това, че ти си много по-компетентна от нас в това отношение...

Благодарим за съветите и за мнението ти относно въпроса, но ни остави сами да решим.

С обич: Н. и В.”

* * *

Може би вече се питате какво е отговорила този път много по-компетентната Рени. Може би искате да узнаете още нещо от нея за истинското състояние на нещата в това злополучно семейство...

Но има ли смисъл? Разкошни са тези рано помъдрели деца. Чудесна си, Рени!

БЕЛЕЖКА: Случаят не е фантасмагория в стил любимия за изискания читател "Хари Потър" на бивша безработна английска домакиня, понастаящем най-заможна и най-хвалена сред съвременните световни писатели. По онова време, през пролетта на 1989-та, трите момичета бяха съответно: Рени - на 13, Вера – на 12, и Надя - на 10 години. Таткото, обект на обвиненията... Е, какво ли значение кой е таткото! - всеки мъж би могъл да изпадне в подобна ситуация, ако има дъщеря, и особено - ако дъщерите са две и носят съответно имената Вера и Надя. Историйката е делнична, безинтересна, не става дума за духове, летящи дракони, фокусници и извънземни, та тук представилият я тая мижава кореспонденция между две деца преписвач моли за снизхождение... евентуалните заблудени читатели, които ще се пробват да я прочетат.

tisss

____________________________________________________________
_{* Вера съжаляваше по едно време, че не е Вероника. Вероника... знам цвете с такова латинско име, което ние тук наричаме Великденче или Гергьовче.

** Валери Петров, из поемата „Тавански спомен” (1942).

*** Днешният Добрич.

**** Тъй в Добруджа наричат именуваните Виктория. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: