"Напомня ми за ПРОЩАЛНО... Никола Вапцаров..."
Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и далечен гост...
Да, сега забелязвам бледо сходство... с "несъществената" разлика, че Вапцаров е посветил може би най-нежното стихотворение в българската любовна лирика на приятелката си (не на г-жа съпругата Бойка), а моето измъчено стихотворение е в чест на безвъзвратно отишла си любов и в известен смисъл е... цинично.
Благодаря, Silver Wolfess, но ми оказвате чест, която не заслужавам. Успяхте да ме изненадате.
tisss
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|