Крайпътен ресторант

ПАПАГАЛ ЗЕЛЕН

Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си. Защото неговите милувки са по-добри от вино.
2. От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.
3. Влечи ме, ще се затечем подире ти; - царят ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
4. Дъщери йерусалимски! Черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.
5. Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя – моето собствено лозе на опазих.
6. Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? Де пладнуваш? Защо съм като скитница край стадата на твоите другари?*

Цяла нощ не спаха. Слънцето вече напичаше през бледорозовите завеси на хотелската стая, когато младата жена протегна лениво босия си крак изпод чаршафа към единия от бутоните на локалната кабелна телевизия

- Колко ли е часът...

Мъжът, както беше гушнал възглавницата, легнал по корем, измъкна ръката си, на чиято китка с масивна златна верижка бе прикрепен тумбест като поничка „Seiko”. Младата жена обаче и не погледна часовника, ами избута с лакът Негово величество, и като стъпваше грациозно само на пръсти, като котка, се отправи към банята. Той ококори око изпод спитената възглавница, явно придвижването й през стаята му правеше силно впечатление, независимо от изнурителната нощ.

- Какво има, скъпи!? – Беше усетила с кожата на гърба си, че я съзерцават. Младите страстни жени очевидно имат това качество... И без да дочака каквото и да било, дръпна завеската към антренцето и хлопна вратата на банята. Оттам подир малко почнаха да долитат разнообразни шумове на течаща вода.

След половин час, освежена и с мокри коси, дойде да го види какво прави, но той блажено похъркваше. Седна пред огледалото, извади дузина шишенца, тубички, четчици и моливчета от пътната си чанта, която изтръска на леглото, и захвана да се маже и да се рисува. С туш изтегли тъничка линия в основата, направи очите си издължени настрани и нагоре, с четчица положи зелен грим, а по средата на клепача напласти от белия. Върху страните разтри руж: хем да личи, че е руж, хем да не изглежда просташки. Огледа и опипа устните. Откри, че горната е леко разранена. Мизерникът я беше изпохапал от лакомия. И не само по устните...

Беше гола и в добро настроение.

Говорителят от местното телевизионно студио мелеше нещо за жътвата. Домързя я да смени канала. Съзерцаваше се в огледалото и си фантазираше дали, ако си вдигне косите на тила, няма да е по-секси. Снощи прекали с уискито, и сега я наболяваше глава, чувстваше се като отнесена.

Бръкна в чекмедженцето, после - под възглавницата, и измъкна златната верижка, която то-о-ой снощи тържествено й подари. 865 долара. Оле! Нейният мухльо и букет теменужки не се сеща да й поднесе за рождения ден, а чуждите мъже... Е, да! Чуждите мъже...

Всъщност, кой е чуждият, и кой – своят? Онзи ли е своят??? И какво й предлага милият! Мръсното бельо, кухненските благовония, ревливите дечица на мама, тъпите вечери край телевизора, излетите с втръснали до смърт приятели и колеги... Merci! Merci beaucop**, другарьо мой в животя!

Закачи ланеца (верижката) на левия си глезен. Бедрата й бяха дълги, тазът – висок. Когато гола прекосяваше златистата ивица на нудисткия плаж, мъжете, заровили се в пясъка като костенурки, въртяха очи като морски раци. Съзнаваше, че е хубава. Усещаше силата на своето младо, плътно и нежно тяло. Играеше, общо взето, добре ролята на независима и недостъпна мадона. В това най-вече се състоеше чарът й. А глупачките наоколо зяпаха завистливо и кудкудякаха около мъжлетата си, които иначе биха се затичкали на четири крака, с изплезен език и въртейки дружелюбно опашка.

Е-ех, да можеха! Ех, да не ги е страх от общественото мнение! Ех, да са сигурни, че ще им позволи да й се отъркат мъ-ъ-ъничко поне!...

Негово величество измърмори нещо насън, разкекери се сред голямото като рибарска шхуна масивно легло. Наистина е величествен. Крез!!! Същински Крез!

Пак си помисли за своичкия. Какво ли прави сега сам в горещия следобед? Навярно полива цветята на балкона, пръска с вода папагалите в клетката... Все едно го вижда през тюлена завеса, толкова ясен й беше: един застаряващ мъж, който освен да полива цветята, да храни папагалчета или да развежда някой дръглив пес три пъти дневно из парка да сере и пикае, за нищо вече не става.

После говорителят с овнешки глас обяви концерт народна музика за почиващите гости на Варна и Златните пясъци, както и за механизаторите от селските кооперации заради прибирането на реколтата, както се изрази човекът: за успешния зърнодобив. И се заточиха пирински, тракийски и най-паче... добруджански песни. Реши, че няма да е зле да пуснат нещо от Уили Нелсън. Тъй де! Малко кънтри, малко вносна тъга и романтика.

Обзе я копнеж по нещо далечно, екзотично, недостижимо... Млад каубой и тя – с разпуснатите си дълги руси коси, с мексиканска сламена широкопола и много шарена капела. Препускат, значи, в прерията. На коне... Под единственото дърво край един бодлив огромен кактус във формата на фалос със съответните му там придатъци каубоят приближава коня си до нейния петнист мустанг, протяга ръка в кожена ръкавица към ханша й, прихваща я, обгръща я страстно през кръста...

- Не ме докосвай!!! – изкрещя.

Негово величество се бе примъкнал като американски смок и мъчеше да се докопа до гърдите й, да сучи, сякаш е бебе. Завъртя му... ама такава плесница! Съвсем по каубойски.

Пие я с жални очи на циганка-просякиня. Обиден? Що ли?... Майната му! Майната ти, господин Крез, господин 865 долара. И ти не си моят каубой...

Само дето не му го каза. Стараеше се да не го гледа. Беше гола. Вече не изпитваше желание да се люби с него, да го търпи да й се лигави, да я цапа със секретите си. Не й се искаше да му обяснява каквото и да е.

...Вечерта бяха в най-луксозното казино на комплекса: със съответните фокусници, илюзионисти, които вадят от ръкава си зайчета и гълъби, със съответната противна чалга-певачка и латиноамерикански манговци от световноизвестния състав „Los mouchachos” в карирани отровно жълти дрешки и всичките шестима - с тъничък коцкарски мустак. Тя пи много. Беше отчаяно весела и това естествено правеше впечатление на всички посетители. Даже пробва да се добере до сцената. Опита да запее, но песента нещо не излизаше: губеха й се думи...

Докато в полусън, пияна, господин Крез грубичко, доста непрофесионално – като истински сексуален маниак, съвсем я доразсъбличаше на път от антрето към огромното като рибарска шхуна легло в спалнята, докато тя сестрински го прегръщаше и целуваше по мазното, оросено от пот плешиво теме и свинския му врат, кой знае защо!? - все повтаряше:

- Милият папагал... Милият папагал... Милият папагал... Милият ми папагал зелен...

tisss

______________________________________________
_{* Библията, изд. 1993., с.750: из „Песен на песните” от Соломон.

** (От фр.) Благодаря! Много Ви благодаря! Побългарено звучи: мерси, мерси боку. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: