"Баба ми Ана имаше не лоша библиотека, където се промъквах като дете, за да чета, и ей ти вредата от това да четеш още от детски години... Така, 16-годишна, четох Русо; кофти литература като за 16-годишна възраст... После случайно прочетох от незнаен автор книгата "Съединени въпреки всичко" - мелодраматична любовна история с добър край и с онези думи с "ер голям" накрая и оная "ятова гласна"... Кой пък не вземе да я издири таз книга, въпреки че след смъртта на баба ми не зная къде изчезнаха книгите..."
Любопитна е тая история с книгите, libra. Защо не я продължите в същия стил, като нехаен уж разговор с приятел?
Или ако не точно тая тема, нещо от торбата със спомените, да речем?!...
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: баба ми..
Отговори
Цитирай
