ДЪЖДОВНО
Спомени ме връхлитат като дъждовни облаци;
всичко блести и тъжи и е влажно полето;
планините дремят като войници на поход;
завоевател на света си усещам сърцето.
Всичко с теб ме сродява, ти си някъде тук;
за пръв път усещам, че съм си аз целият:
няма го онзи свирепият, вълчият студ
и всяко хубаво знойно момиче става Офелия.
Нищо-нищичко всъщност не ми е ясно за теб -
какъв е ароматът и вкусът на целувките ти,
косите привързваш с розов ширит или черен креп,
колко дълбоко у себе си мъжете допускаш?
Нощем вали ли, не мога да не мисля все пак;
дъждът много старателно полира дърветата;
навън е унило като в купе на нощен влак
и за всичко това причината е само у тебе.
Някъде съм те виждал, зная; вече познато ми е
това чувство, което спохожда ни като стрела;
лежал съм с теб, без да сме били скъпи приятели,
ала ти отдавна (не знам защо) влюбена си била.
Вместо богоявленски снежец дъжд вали -
на времето да му имам и аз капризите!
Влюбя ли се, да знаеш, силно ще те заболи
и ще съжаляваш, че изобщо си ме виждала.
Пловдив, 3 януари 2006 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
