"...не съм употребила 'не', ако прочетеш моите думи ще видиш, че съм написала 'ако един ден го редактирам' - все пак държа да съм цитирана точно..."
(Из реплика на libra)
Да, права сте. Махне ли се "не"-то от Вашия текст обаче, получава се нещо, според мен, извън структурата на българската реч. Приемам обаче, че сте абсолютно в правото си, и вече ще Ви цитирам тъй, както сте представили репликата си. Това също влиза в неписаните правила на уважение, тъй че - моля да ме извините!
Всъщност, обширната реплика, заради чиято загуба ми се стъжни настроението днес по обяд, беше поне около два листа обем, ако я пресмятаме според стандартен набор на пишеща машинка. И значи, надълго и нашироко, поотделно всяко от петте Ваши "усещания" го тълкувах със съответните образи, алегории и реминисценции, които предизвиква у мен като читател.
Много съжалявам, libra. Случва ми се не за първи път, и въпреки... Просто започнах отговора си с намерение да е не повече от два абзаца, а той се изпълни с настроение и съвсем се отнесох, та забравих, че калпавата програма на all.bg според най-популярния от Законите на Мърфи ще ми скапе набора. Иначе обширните набори ги правя на word.
Може би така е трябвало да се случи. Знам ли! В такива моменти се чувствам фаталист.
tisss
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|