"...и необратимо
те улучи
кой ще бъде
жертвата
и кой
ловецът
в точно онзи миг
на сливане
от синьо
в черно."
Ами да, изкуството е най-въздействащо в нюанса, в светлосянката, в недоизреченото, в неяснотата, в липсата на категоричност, в пренебрежението към т.нар. необходимо и логично, към всичко тенденциозно, предумишлено и логически строго поднесено.
И на мен ми харесва това Ваше стихотворение, libra, пък и всички видове от котешкия род (от котанките до усурийския тигър и африканския лъв са ми любимци откакто се помня. Кучето се държи като верен слуга, котката - независимо, и даже надменно, като да ни е господар. Ей това най ме озадачава: как го постигат точно мъркащите и вечно спящите, разчитащи на нашите подаяния уж, а всъщност вътрешно независими и свободни същества.
Желая и други "нещица", все в тоя Ваш артистичен стил, в разрез с граматическите правила, привидно нехаен.
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: синьочерно
Отговори
Цитирай
