Крайпътен ресторант

някога Тисс имах котка, черна котка, голяма любов бяхме..
беше много дива котка и само на мен позволяваше да я прегръщам..
обичах я
отровиха ми я, преживях го тежко
от тогава се бях зарекла да не взимам животно в къщи
случи се, че взех заради дъщеря ми куче
и понеже стана дума за кучета, току що написах ей това, което ще публикувам в темата ти, а не като отделен разказ :

етер

аз съм атом
ти си атом
реем се във великата пустота
някои я наричат вакуум
но ние си знаем какво е това - /песничка/

J. е мъжка немска овчарка на десет години и два месеца. Като за породата си е стар и си му личи, особено в студени дни, в които не може да движи добре задните си лапи. Когато есента док ми каза, че живеели до десетина, единадесет години, ревах от безсилие докато се прибирах. Човешко безсилие, че не мога да спра човешкото време. Позволих си го защото улиците бяха тъмни и пусти. Не вярвах, че пак ще заплача. Казах си, няма да заплача никога повече. Надценила съм се. Вчера заплаках пак.
Да изкъпеш J.
Мокър J. е половината на това което изглежда. Вчера изглеждаше половината на половината. Една примирена половина на половината.
Всъщност изкуството да изкъпеш J. не е никакво изкуство. Изкуството е в това да изсушиш след, като си го изкъпал. Завивам го в хавлия. Много е смешен. Прилича на вълка от приказката за червената шапчица. Виждат се само муцуната и ушите му, които стърчат. След това започва едно лудо тичане и скачане съпроводено с изтръскване, от което летят капки. Красивата ми къща. Цялата в капки. Капки живот.
J.
Вчера не тичаше. Прегръщах J. с мокро лице. Обичам го. Много. Когато той си отиде няма да плача, познавам се. Беше на една година, когато всички гледаха в него докато го разхождах. Красив е. Преди три години нападна заради мен и тогава също беше красив. С верността в полета си. За част от секундата J. летеше изпънал красиво силно тяло и пред него нямаше никаква друга цел освен противника позволил си да наруши неговата територия. Защото J. освен, че е куче пазач е и скорпион роден на 3 ноември. Ревнив до смърт. Откъде да знае този, който бе дошъл у нас, че не бива да ми подава онази розичка, която ми носеше. Тогава така и не разбрах как се бе промъкнал J. зад мен. Разбрах го, когато го видях да напада. Онзи с розичката се отърва със скъсан ръкав и наранена ръка. Защото J. се целеше в онази велика мъжка част, която мъжът в последния момент закри с ръце. Защото онази велика мъжка част е по велика от ръцете му. Без ръце може, но без нея закъде. Инстинкти. Заложени са у нас от началото на света.
Прегръщах J. загърнат с хавлията, а той ме гледаше с онзи предан поглед, с който ме гледаше и преди десет години докато си мислеше, че съм майка му, която му бяха отнели на трийсетия ден от раждането. Люлеех го и му пеех онази песничка, която измислих за него.
аз съм атом
ти си атом
реем се във великата пустота
някои я наричат вакуум
но ние си знаем какво е това
С животните се разбирам по - добре отколкото с хората. Те нямат висш разум. Разпознават чрез усещане. Някои му казват и инстинкти.

--------------------
Libra

Екстри: