Въведение ІІІ

"Моралът съвсем не се намира в предразсъдъка, нито в церемониите, той няма нищо общо с догмите. Няма смисъл много да се повтаря, че всички догми са различни и че моралът е един и същ у всички хора, които си служат с разума. Значи, моралът идва от бога, като светлината."

Волтер (1694-1778), из "Философски речник"

"Моралното следва да се взима в този по-широк смисъл, в който то означава не само морално - добро. Le moral на френски се противополага на psychique и означава духовно, интелектуално изобщо." И по-нататък: "...В държавата обективният дух получава своето върховно нравствено олицетворение, своето действително нравствено назначение".

Георг В. Фридрих Хегел (1770-1831), из "Философия на духа"

(„Човешки работи”) Г-Н НИКОЙ И ОТРЕПКИТЕ

03.05.2001. No-hoper (англ.) – пропаднал, безперспективен човек, нищожество, г-н Никой”; произнася се [ноу хоупъ]; To live in sin (англ.) – Живея в грях, извънбрачно.

Симеон Борисов Сакскобургготски, заради когото съм чувал и за себе си фразичката „Живееш си като Симеончо” (беше ми я рекнал преди десетина години Слави Бахчевански, бивш строител, шофьор и настоящо пиянде от съседния вход на блока) – тоя „Негово величество Цар Симеон ІІ”, както го титулуват т.нар. „царедворци” от монархическите партийки и сдружения; Симеон, с една дума, ми е симпатичен и като характер, и като човек, чийто слабости личат отдалече.

Може да е вид манипулация, но потърся ли в себе си личност, която да противопоставя на лица, будещи отвращение (господата Филип Димитров, Жан Виденов, Христофор Събев, Александър Божков и пр. парвенюта* на политическата сцена), виждам единствено тоя аристократ по кръв и по манталитет.

Обвиняват го, че не казвал конкретни неща, бил прикрит, говорел онова, което тълпата обича да чува... Ала малко чудо ли е в днешната вакханалия на аморалността между нас тук, в България, да чуем уравновесен глас - глас, който не крещи, не се заканва, не ръси гнусотии, най-малкото: не обвинява безогледно и нагло**. Писна ми от усти, дето не си мерят приказките! И не знам още дали бих гласувал за него, ако все пак ми позволят тоя избор, но такава личност, мисля, крайно време беше да се появи.

Думите имат свойството да заблуждават като логически инструменти; интуитивно мнозинството разочаровани като мен като че съглеждат най-после не политическа парцалена кукла, не духовно джудже, а човек от плът, независимо от странностите му, от претенциите му.

Посягайки да го унижат, себе си унижават. Вижда се, обърка сметките на т.нар. политици, стратези, политолози, та се засуетиха, взеха да се хвърлят от крайност в крайност. Ей, как замириса на кокоша перушина от довчерашните домашни хищници!

Моят народ има необходимост от една неосъществена (може би неосъществима!) вълшебна приказка - защо да не помечтаем за истинско Царство на нравствеността, където аристократи няма да се самоназовават крадци-кокошкари, потомствени крадци на добитък (Цар Киро***), внезапно разбогатели поради ембаргото над петролни продукти за Милошевичева Югославия (Барона, Чомбе, Златистия, Васил Илиев, Илия Павлов).

Тия отрепки станаха власт, която не може да бъде пренебрегвана при управлението на Република България.

Учудва ме как стойностни хора това качествено Ново не го разбират. Отсега-нататък всеки възкачил се да управлява ще бъде мерен по мярката на нравствеността, не по материалните придобивки, по-скоро – недоимъци, които като народ ни е „навлякъл”.

Не потръпна от погнуса никой, когато сред народните представители в най-висшия орган на Републиката се завърна Дон Цеци - кокошкарят Цветелин Кънчев. Виж, за вероятността Симеон ІІ да влезе в политиката, се чуха протести. Това какво показва? Г-н Кънчев, от когото бе пропищяла Златица, какъв им е? А аристократът Симеон какъв им е? Първият – свой, втория го усещат като чуждо тяло, виждат се заплашени. С какво ги притесни - това простосмъртният българин проумя по-бързичко, отколкото им се щеше.

Може и да се лъжем. Да не излезе романтична илюзия това, дето сега си представяме потресени от властващата аморалност? Дори Симеон да не се окаже онова, за което го вземаме, прецедентът може да стане правило: устремените към властта да покриват пред нас, седемте милиона български граждани, първо тест за нравственост.

Библията е извор за познания върху човешката природа. Чули ли сме друго откъм тия седемдесет и седем книги освен строгост? Строгост – от Стария завет, Любов – от Новия завет... това е нужно и в нашата политическа „идилия”. Като пиша тия две - „строгост и любов”, виждам огромната, символ на вдъхновение, строена в течение на шестотин години (от 1248-ма и осветена чак в 1880-та) Кьолнска катедрала, скулптурата „Лаокоон”**** насред Рим, чувам тържествените акорди от музиката на Йохан-Себастиян Бах, която ми проправя пътека от югоизточния ъгъл на континента Европа към небесата, „Хорът на евреите” от операта „Набуко” на Джузепе Верди чувам... И пред очите ми са кадри от филм на Федерико Фелини, който филм започва в абсолютна тишина, и постепенно от беззвучно движещите се изпращачи и пътници край презокеански кораб изплува звукът първо на жужаща филмова камера, после... делнични шумове, и от тях – тоя хор, който събужда усещане за суетата и величието на живота, за нашата преходност, крехкост, ефимерност.

tisss

____________________________________________________________
_{* Парвеню ( от фр. рarvenu) – човек, издигнал се бързо на високо обществено положение, без да притежава духовните качества, навици и култура за това.

** Мнение отпреди шест години.

*** Предците на въпросния Цар Кокошкар са прогонени с полиция от някогашните съдебни власти в Белград за системни золуми, чрез които манговците се препитавали. Когато българските власти им дават достъп, тия конекрадци се заселват в покрайнините на пловдивското село Катуница. С пари, натрупани от кражби на добитък в Сърбия, освен потомственото си занятие практикували отначало и търговия с розово масло, а в наше време вече – производство на менте ракия.

След края на Т.Живковото управление из Пловдив се носеха фантастични разкази, които обаче са с документална основа: за пищното погребение на т.нар. Цар Гого. Разказвахме си като измишльотините за Хари Потър как полиция охранявала живота на опечалените, докато полагали в земята издъхналия Гого излегнат върху дюшек с втъкани пендари, как след затварянето на гробната камера три самосвала налели отгоре десетина кубика бетон и полицията вардела две денонощия, докато бетонът се втвърди като плоча за вечни времена, как в опелото участвали босове от кланове на тогавашната циганска мафия откъм Бургас, Пазарджик, София, Варна, Русе, Стара Загора, Видин, а мощите на починалия били носени на ръце от дома му до гробището, все едно траурната процесия изпращала в Отвъдното някой египетски фараон, да речем, Тутанкамон ІІ.

**** "Скулптурната група "Лаокоон" е изложена във Ватиканския музей и годишно я гледат над един милион посетители, а сред тях има хиляди и хиляди такива, които са били и в Рим, но не са счели за необходимо да видят папата. Всички са на мнение, че това е една изключителна творба. Обаче това е съществременно всичко, което е ясно и безспорно по отношение на нея. Неясен например остава въпроса, кога е създадена. Винкелман я причислява към епохата на Александър Велики, т. е. към втората половина на IV в. пр. н. е. През миналото столетие е преобладавало мнението, че е създадена в средата на II в. пр. н. е., но не липсвали и сериозни твърдения, че е възникнала в Рим в началото на I столетие от н. е. Днес се счита, че творбата е създадена на Родос вероятно в средата на първото столетие преди нашето летоброение. А кой ли я създал? Плиний пише: "Направили са я най-великите майстори, родосците Агесандър, Полидор, Атенодор". Сведението е от сайта kaldata.com. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: