"...Отдавна се изясни, че сте се лъгали, tisss . Аз се усъмних във "величеството" още при пристигането му - като го чух как мънка..."
(Из реплика на Светозар)
Прав сте. Любопитното е как потомствен "играч" заложи именно на нравствеността в отношенията "елит" - "национално общество". Тактиката му бе успешна, защото дойде в България с ореола на историческа фигура. Нали е тръпка да си представиш как пред някогашното 5-6-годишно хлапенце в къси панталонки чинно стоят изпънати като струна българските полкове, обветрени във вихъра и кървищата по фронтовете, рапортуват генерали, самите те с ореола на богоизбрани за простолюдието.
Крупен играч постави за първи път на дневен ред темата за морала в отношенията между "политическия елит" и "множеството простосмъртни". Като в покера, човекът блъфира и номерът успя. "Случаят Симеон ІІ" има обаче и друга страна: обвиненията на разочаровани стари муцуни в политиката, че народът бил недорасъл да ги оцени...
Грешейки, масовият българин (броя се в това множество) тепърва учи какви манипулации, какви хитри хватки му прилагат, за да им даде кредит доверие. Тоя кредит обаче не е вечен.
Рискове и слабости на демокрацията - какво да се прави, има да се учим! По върховете са трето поколение от същите до болка познати другари и другарки. Симеон, както и управлението преди него, според мен, бяха все епизоди от славната история на БКП/БСП.
А в нормалните общества ни броят за европейци най-сетне. Оле!
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Въведение ІІІ
Отговори
Цитирай
