Въведение ІІІ

Вяра – божествена лудост според древните гърци.

Абсурдът е обект на вярата, според датчанина Сьорен Киркегор.

De profundis ad te, Domine, clamavi!*

(„Човешки работи”) ИНТЕРЕСУВАТ МЕ АБСУРДИТЕ! (2.)

_{Продължение от 05.05.}

Задачка: Да проверя какво се случва в семейния триъгълник „Авраам – Сара – слугата Елиезер”...

Апостол Петър три пъти се отрича от Иисус, три пъти изневерява на Вярата, в която се е клел; тия отричания разрушават ли чисто човешкото му величие?

Бащата от библейската притча поставя Блудния син на най-почетно място край трапезата, празнува завръщането, щастлив е, говори на хората ей тия приказки, знак, че тържествува, че е щастлив като стопанин и баща на челядта си: „Тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери”**.

...Редя думи, като да адвокатствам на себе си. Кой може да управлява сънищата! Не изпитвам вина: плътта е слаба, няма смисъл да се отрича слабостта й. Има обаче сила в нравственото, което е основа на истинската любов. Опрощаването на греха обаче иде само подир покаяние. Покаянието свързва по-здраво... чрез божествения жест на опрощаващия.

Развратниците и ония, които никога не били грешили, според собствените им уверения, не знаят това. Грехът е най-сигурното средство за трупане на опит; трупане на тъга е то, но и трупане на дивиденти от страна на силната (т.е. нравствената) страна, в какъвто и да е случай. Който не е бил в греха, не разбира живота.

Един мъдър човек - Спиноза***, си пожелава: „Не да осмивам човешките достойнства и не да ги оплаквам, нито да ги проклинам, а да ги разбирам”. Ей богу, сънят ми от тая сутрин, в навечерието на Гергьовден, може и другояче да се тълкува: не от гледна точка „грях - нравственост”, а от гледна точка целесъобразност, необходимост, реални изгоди...И това тълкуване отключва бесовете, страстите, които култура, цивилизация цял живот човеколюбиво потискат.

Сега въображението развихря сюжети на необуздани пиршества, дионисиевско опиянение, втурване в джунглата дълбоко у всекиго от нас. Няма задръжки. Няма условности, уговорки, увещания. Няма съобразяване с никого другиго освен с животинския нагон: Тя самката и Той самецът... Какви ритуали в чест на плътта, на тленното, но и на жизненото са то! Добре, но колко време може тъй да се живее?

От друг зрителен ъгъл, дали г-жа Природата не цели точно това: оплождане и "Чао, скъпи, беше ми много приятно!" – отместила е вече вниманието, грижата си към Оня, който следва да се роди от това съвкупление?...

„Някой е станал велик, когато е очаквал възможното, друг – когато е очаквал вечното; но онзи, който е очаквал невъзможното, е по-велик от всички... Онзи, който се е борил със света, става велик чрез покоряването му, а онзи, който се е борил с бога, става най-велик от всички... Авраам е най-велик от всички, велик с онази мощ, чиято сила е безсилието, велик чрез онази мъдрост, чиято тайна е глупостта, велик с онази надежда, чиято форма е лудостта, велик чрез любовта, която мрази себе си” – страховито гърми шепотът на Киркегор****.

Интересуват ме абсурдите не в отношението „човек – бог”, а в отношението на човека към себе си. В различни пластове на моето „аз” властват различни императиви. Проблемът е кое от тия едновременни съществования, оформящи общата представа и форма на моето „аз”, е водещо.

Човекът не е монолит; може би най-чаровното му човешко качество е склонността да изненадва, да изневерява на себе си, да изскача извън строги рамки и гранични ровове, пълни с кървава каша, да се мени – оставайки един и същ. Лесно е да обвиниш грешника; непосилно е понякога да разберем как така е бил сварен неподготвен: гол, беззащитен срещу изкушението да се възползва, срещу егоизма, срещу тъпата алчност и грандомания, като основна част от характера.

Преживял греха (насън!), виждам моето момиче по-красиво, по-страстно и с повече обич отпреди. Завръщам се като корабокрушенец в родно пристанище, по-жив откогато и да било. И въпреки това, и въпреки това... Просто - никога не знаеш!

* * *

Върху картонче с квадратен отвор, за да отделям една шахматна задачка от другите, докато вися над шаха в хола, съм турил надпис: „Животът е игра на случая”. Случайно един от четирите милиарда сперматозоиди се е оказал в яйцеклетката. Сред четирите милиарда точно „аз" е победителят; всмуканият в лоното „аз” се е оказал единствената осъществена възможност: уррра-а-а!; това може да го каже всеки от нас на тая планета. Моята свобода генетически произтича именно от случайното. Нямам вина, че съм се оказал на онова място в подходящия миг, с подходящите свои качества и слабости и точно аз да съм Победителят.

„Човекът, според Киркегор, е същество трагически самотно и трагически обречено. Киркегор се противопоставя на всеки опит да се отстрани свободата като съпричинител на историческото развитие. Човешката история трябва да се разглежда не от гледище на необходимостта, както прави това Хегел, а единствено от гледище на случайността и свободата.

Необходимостта затова е необходимост, защото подчинява свободата и я разглежда като своя форма, докато случайността именно като случайност, т.е. като независима, необусловена и непредвидима, естествено произтича от свободата и се оказва нейна форма. (...) Философията на Киркегор е всъщност хомоцентрична – човекът е нейна изходна точка, неин център и нейна крайна цел”***** (за изследване, бих добавил! – бел.м., Г.Б.).

Но датският философ прекалява. Защо му е да отива толкова далеч. Случайно на пръв поглед един мъж обладава, или е обладан от... 17-годишно момиче. Да позволи да се случи случката, все пак не е случайност, а въпрос на избор... избор, макар и между два огъня: изкушен от младата дама, но и от собствените си бесове - егоизъм, самолюбие, сласт, похот. За тоя свой избор, каквото и да каже, носи отговорност, следователно: "случайното" няма как да го оневини. В човешкото общежитие-общебитие състоянията извън контрол са short cut към ада у самите нас.

tisss

______________________________
_{* Лат.: От бездната, Господи, те призовавам!

** Лука, 15-24.

*** Бенедикт (Барух) Спиноза (1632-1677), холандски философ. Из съчинението му „Политически трактат”.

**** От „Страх и трепет” на Сьорен Киркегор, вж. с. 50 от „Дневник на прелъстителя”.

***** Исак Паси, цит.съч., с. 51. Бел.м., tisss.}

Екстри: