От кучетата какво да науча!? Не са ми интересни. Харесвам ги умерено; качествата им не ме вълнуват. Тия качества (аз им казвам... слабости) си ги имам у мене си, кой както ще да го тълкува! - достатъчно са ми съсипвали нещата в личен и всякакъв план. Възхищава ме - откакто се помня, котката... котките от всякакъв вид и порода ме очароват в пряк и в преносен смисъл.
Кучето е плебей, котката - аристократ. Една котка не би се занемарила колкото едно куче. Не би се втурнала да прегризва гуши и вратове, само защото някой погледнал накриво господаря й.
Впрочем, котката не признава никого за господар, никого над себе си. Това, дето я мислим за гальовен аксесоар към плюшените мечета, пухените възглавници и бродираните бабини ковьорчета... са илюзии.
Ловец в тъмното, пластичен, гъвкав, тих, внимателен, учтив, умеещ да се прикрива и с часове да дебне от храстите, зъл, злопаметен, крайно отмъстителен, елегантен хищник, винаги чист и изглеждащ в добро настроение за компания, но - ненавиждащ глутниците и шумната бъбрива сган, способен да оцелява сам и при непоносими обстоятелства, актьор с богат набор от роли...
Колко неща за възхищение! А най-възхитителното - нейното свободолюбие.
Човек харесва онова, дето си го няма, харесва онова, дето самият не е. Или може би се лъжа?
Пловдив, 6 януари 2007 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: за котките и кучетата и дори за хората
Отговори
Цитирай
