ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА
В чест на Робърт Бърнс
На таз, която ми постла легло
и утеши ме с ласки в тъмен час,
макар без знатно потекло,
направи да се видя рицар аз.
С коси обвивайки ме, Боже мой,
целувайки ме с нежна страст,
макар - пехота, бита в бой -
направи да се видя рицар аз.
Превземах тез очи, гърди, корем,
замрежил поглед, луд, в захлас,
гласът й чувах покрай мен...
и по-щастлив не съм бил аз.
Когато сутринта на път поех
към нови авантюри, с дързък глас
във вечна вярност й се клех...
И все пак с други лягах аз.
Как лъгах ги! О, как щурях
без миг покой и в зной, и в мраз!
Но с нея само, знам, че бях
въздигнат като рицар аз.
Пловдив, 8 януари 2007 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
