Въведение ІІІ

(„Пшеничената нива”) СТУДЕНОКРЪВНО НЯКАК СИ ОПИСВАМ... (1.)

23.06.2001. Вижда се, че им е нагорно на тия, които изгубиха в изборите; разбираеми са вайканията, понеже свикнаха да живеят в охолство, слава и власт над народа. Доста беззакония натвориха, умножиха богатствата си и простолюдието прогледна, почнаха да си говорят хората: „Тия са по-лакоми и по-горделиви и от комунистите. Нетърпимо е не, дето толкова са разбогатели, колкото надменността да размахват назидателно пръст над главите ни, да говорят уж от името на закона точно тия, дето умножиха беззаконията в България”.

И ги катурна народът, търкулна ги от връо баш у дерето със змиите и гущерите, па се завтече да слуша речите на Оня човек, дето си дойде с новички празни куфари от Испания да ни припомни старата царска мечта, илюзията от времето на дядо си Фердинанд и на баща си Борис, па и на прабаба си Клементина за една подредена овощна и зеленчукова доходоносна България, цъфтяща и връзваща, възродена в нравствеността нация от трудолюбиви и предприемчиви стопани на своя имот.

И пак народът се показа като дете, което – уплашено, излъгано, изоставено – повярва на новопоявилия се месия. А нашите учени хора: политолози, журналисти, водачи на партии, писатели – и те объркани, не проумяха отведнъж, че народът има нужда от вяра и надежда за нравствен живот; а тия се държаха с него като вечеряли с бога.

И стана нетърпимо повече така да се мизерува в духа и в бита.

Симеон нищо не каза, все отлагаше преките отговори, но простолюдието усети, че е различен човек, че – най-малкото, не е от пасмината на дребните кокошкари; приказките му са в друг стил, а и отиде да го видят как влиза в храма да целува ръка на патриарха, да пали свещ пред иконите и да стои смирено и чинно сред множеството зад владиците по Великден.

Това първо стори той, и сетне се държеше повече не като съдник, а като благ баща и смирен човек. Никого не нападна, не унижи, та помислихме, че не е толкова лесен, няма да им се даде да го вкарат в техните политически спорове и ежби. Фарисеите хвърляха кал по него, замеряха го с присъщата им просташка воня, а колкото повече се горещяха и му се дразнеха, присмиваха му се и го обвиняваха, че не разбира българските ни работи, толкова по-мил ставаше тоя човек на унижените и оскърбените.

По същия начин и ние бяхме отпъждани от държавата, та намразихме заради тях отечеството си дори.

Видяхме какво натвориха, пък те гръмко ехидничеха: „Дайте доказателства за пред съда, не ни говорете празни приказки. Няма кой да ви слуша празните приказки!” Така говореха довчерашните народни любимци. България е малка, всичко се вижда и знае. Няма скрито покрито. Но пък и съдът, и съдиите - все техни хора. На кого да се оплачеш! Налетя ни гад, налетя ни синята напаст като мароканския скакалец: изгриза, опоска до корен каквото ни принадлежеше, и на всичко отгоре весел, присмива ни се тоя марокански скакалец и ни говори с гласа на някой си Александър Божков или някой си Стефан Софиянски: „Ето ни! Няма други, по-кадърни от нас. Виждате ли по-достойни и по-верни на България!”

Ега си, тия по-нагли и от Батето!

Лицемерието на комунистите още не сме забравили, пък тия надминаха и онова лицемерие. Приятно е сега, подир изборите, да ги гледа човек толкоз объркани, направо ошашавени, щурат се насам-натам - разнебитена команда, начело със своя Командир, притеснени най-сетне, че вече не са недосегаеми и може би ще им се наложи да отговарят за греховете си. Ама и на Командира поясът му се влачи, нищо, че пак се зъби, па и мъчи да се изкара по-чист от момина сълза, направо белоснежен. Доживяхме и тях разтревожени да ги видим. Хайде, сини другарчета-колибарчета, стягайте дрешки за пандиза!

Не зная какво ще се случи оттук-нататък, възможно е пак да сме излъганите, но нещо коренно се променя: народът полекичка излиза от апатията. Е, това малко ли е?!

24.06. 2001. Еньовден и рожденият ден на Йоан Кръстител, Йоан Предтеча, оня, дето вървял пред Иисус и говорел с гръмовен глас: „Иде подире ми оня, който е всъщност отпреди мене, на когото съм недостоен дори връзките на сандалите да привържа”. Нещо в тоя смисъл... Което Христос със своя естествен и по-тих глас нямало как да каже. Нали не можеш сам пред себе си да крачиш и да надуваш фанфари: „Елате ме вижте!”

Гарваново око, все гарванови работи го интересуват!* Изкушавам се да съм другаде, но при себе си съм, не мога да се отдалеча от корена, от низината, от мене си. Най-страшно ми е, като си помисля, че никому не съм нужен; животът като бързей тече-изтича, влачи шарении, суети, а усещам често какъв мрак е извън любовта, извън приятелството. Да прокървяваш от време на време за някой друг, не за себе си – може би това е най-разкошното сега и тук. Да откриваш, че другите са важни, не ти – защото много повече страдат от тебе, а ти... какво си ти? - ти си само един препинателен знак в тоя свят, фалшиво отронен звук в неговата космична полифония.

В предговора към книгата „Боливар. Един континент и една съдба” авторът Хосе Луис Салседо-Бастардо цитира мисъл на Йохан Волфганг Гьоте (1749-1832)**. Та ето я тая странна сентенция: „Това, което не можеш да постигнеш, те прави велик”. Бих я отричал въз основа на логически аргументи и разсъждения, ала парадоксалното все пак ми изглежда по-вярно: интуитивното дяволче, седнало по турски в дъното на подсъзнанието, ми подсказва, че духовното величие се осъществява именно в ситуации на унижение, и оттам унижението пък е майка на най-смелите ни мечти.

28.06.2001. Видовден. На този ден се ходи при оня човек, когото си наранил, обидил, ощетил, смирено да го погледнеш, да поискаш прошка. Чудесен празник на нравствеността и човеколюбието – което е всъщност едно и също. Който е нравствен, няма как да не е човеколюбив. Както и другото е вярно: човеколюбивият е нравствен: и да е бил ядосван, прощава, не гони до дупка, не къса меса, не хапе и зъби не кърти, не постъпва, както старозаветният принцип диктува.

Ай, колко омраза свисти помежду ни, като куршуми пиука покрай ушите ми! Но въпреки пиукането - студенокръвно някак си описвам.

Някогашният скъп приятел на славната БСП и нашите славни аленочервени ръководители Слободан Милошевич го отвозили със самолет до военно селище на НАТО, отстоящо на 40 км от Хага, където в близките дни ще бъде изправен пред Международния трибунал като военен и политически престъпник.

Прецедент изобщо в сферата на правото, Хагският трибунал е създаден през 1993 година за съдене на международни престъпници. На Видовден през 1914-та е убит в Сараево австро-унгарският престолонаследник и това е всъщност началото на Първата световна касапница през ХХ век.

Какво са били виновни милиони млади мъже от двете страни на фронтовата линия, та трябвало да бъдат осакатявани и умъртвявани чрез намушкване с щик в корема, чрез разфасоване с помощта на фугасни бомби и далекобойна артилерия?!

Ако питаш историците обаче, всичко твърде прилежно и чистичко ще ти обяснят, и в крайна сметка ще научиш, че няма на тоя свят невинни. Невинни са само неродените, ама и то - ако се поразмислим - не е толкова сигурно, и всеки отделен случай подлежи на съмнение за умисъл от страна на бебето.

Следва

tisss

____________________________________________________

_{* „Гарван” – името на регистрираното на мое име студио от 1994 година.

** Паисиевата „История славянобългарска” от седем години се преписва и разнася по българската земя, когато се ражда духовният ориентир на културна Германия. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: