МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ
Лежахме в леглото и каза Мария:
- Ти вече, мой мили, не си влюбен в мен.
Заплака Мария. Аз очите си трия
и се правя на глух, и по-точно – смутен.
И стана тогава, и тръгна тъй гола;
по-гола не бях я съзирал до днес.
В окото ми сякаш се пъхна топола,
и даже по-лошо – бе влязъл цял лес.
Останал без дъх, гледах как се облича,
косите как реше и въси чело.
Тя беше все още уж Мойто момиче,
жена като всички, с добро потекло...
Такава – разкошна, омайна и сладка;
да имах патлак, бих го взел начаса,
бих си теглил куршума, и значи – накратко,
бих удавил във кръв свойта грешна душа.
Пловдив, 20 януари 2007 година
tisss 
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
