МОРЯШКА КРЪЧМАРСКА
Ах, не знам за какво, ах, не знам и защо
съм по тебе увлечен, пиян
като риба в ботуш, като звън на стъкло
от коняка, на пода разлян.
Да си свястна – не си, да си вярна – не си,
и се чудя на тоя мой шанс:
във леглата преспах на стотици жени,
но не бе като теб ни една.
Ти от мен просто нищо не си пожела,
но дивяхме като във вертеп
и сега като гарга увесил крила,
знам, не мога да дишам без теб.
Кой те знае къде някой друг те прибра,
аз съм спал изнурен като гроб,
щом събудих се сам, бях обрасъл с пера
и пиян от безумна любов.
Ех, жена, ех, момиче без капчица свян,
с твоя розов корем ме плени,
с тез налети гърди, с тез коси, рамена
ме удави в море от мечти.
Моят кораб голям вече люшка се там
и бучи вече тъжният рог:
бях доволен до днес, че оправям се сам,
ала днес съм пиян от любов.
Пловдив, 22 януари 2007 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
