Крайпътен ресторант

МОНАХИНЯ

На телевизионната журналистка Мира Добрева и взискателния читател admiral - с любов и омерзение!

Точно в четири и половина заключи вратата на канцеларията, остави ключа на портала и с бодра крачка продължи към тролейбусната спирка. Вървеше с високо вдигната брадичка, е... не много високо, и леко отпуснати рамене, което подчертаваше изящната извивка на шията, а от друга страна, подсказваше, че гърдите й не са толкова малки, колкото в действителност пък си бяха. Не че имаше комплекс заради малките си гърди, но все пак мъжете... ах, мъжете...

Въртеше леко таза, колкото да усеща особения ритъм на пружиниращата си походка – нещо, което се учи, но ако не ти е дадено от природата, никога няма да го постигнеш. Беше от жените, за които мъжете си приказват след втората чашка, свъсили вежди, подсмихвайки се под мустак. Та вървеше си така и целият й вид говореше: „Не ме закачай! Гаджето ме чака зад завоя!”

Като влизаше в полутъмното антре на собствения си апартамент, лъхна я застояла миризма на цигари. Синът, осмокласник в езиковата гимназия, беше на пансион, беше четвъртък и значи, нямаше да се налага да му приготвя вечеря и въобще, да се съобразява с него. Така-а. Хайде сега да си подредим малко живота!

Изу обувките с високите токове, закачи яркожълтото яке на закачалката, издърпа блузката презглава, без да разкопчава копченцата, и свлече полата. Останала само по бикини, седна на канапенцето в хола и опъна нозе върху масичката. Гледаше право пред себе си и за нищо не мислеше. Боооже, колко е хубаво така! Я чакай да видим как живеят аристократите...

Краят на януари. Денят – облачен. Рано-рано притъмня, та седеше в полумрака и почти бе задрямала, когато телефонът до нея издрънча като будилник. Протегна се, вдигна слушалката и каза с металически учтив глас: „Ало...” Никакъв отзвук. Отсреща явно имаше някой, дишаше в микрофона от другия край на жицата.

Ядоса му се. Който и да беше, поне можеше да рече нещо. Поседя, вслушана в дишането на непознатия (или непознатата), па съобщи с все същия учтив тон: „Следващия път, когато звъните, помислете си предварително какво искате да ми кажете” и трясна телефона.

Добре ще е никой повече да не й звъни. Помисли дали да не изключи досадния апарат. Не очакваше някой да я търси, в момента нямаше нужда от никого и от нищо, освен да е сама, сама... Като бръмбар в пустинята. Представи си началото на романа „Фараон”, от Болеслав Прус май че беше. Някакъв поляк... Та един нищо и никакъв бръмбар спира целия римски легион. Ле-ле, дали наистина е вярно. По-важен, разбира се, е бръмбарът, който си пълзи през пустинята и му е хуууубавичко.

Влезе в банята. Стоя час и половина под душа. Изми си косата, намаза я с балсам. Прави си малко промивки отдолу, изпра бикините и чорапогащника, препаса хавлиената кърпа под мишниците и се надвеси от прозореца да закачи прането на простора.

Навън фучеше леден вятър, та хлопна прозореца и забърза към хола, където радиаторът, общо взето, създаваше уют с припламващата в мрака червена лампичка. Напипа в барчето няколко бисквити, останали от снощи, наля в кристална чаша с високо столче половината от неизпитата снощи водка и се настани пред телевизора.

Погледа малко, видя й се тъпо. Все някакви политици, все някакви колеги журналисти, все някакви промени... Плям-плям! Да не би от това животът да става по-весел! Изключи телевизора. Светна малката нощна лампа и заоправя леглото за лягане. От движенията насам-натам хавлията се свлече от тялото й и тя продължи да подрежда дрехите си за утре съвсем гола.

Беше хубава. Все още млада. Имаше много приключения зад гърба си и много горчилки и щастливи спомени. Имаше десетина мъже, с които се беше любила, но какво значение, в крайна сметка, има това. След известен брой всичко се слива в едно, силует, който поглъща и уеднаквява отделните лица и биографии, прави ги част от една всеобща биография на мъжкия пол, на мъжа с голямо „М”.

Сега въртеше двама на пръста си, а трети въртеше нея на малкото си пръстче, създаваше й особената амбиция да го раздели с жена му. Снощи го докара да леглото, накара го да процвили от страст и тогава го перна като кученце по нахалната муцуна. Вместо да подвие опашка и да заскимти, той обаче я сграбчи, хвърли я върху пода и си поигра на секс с нея.

Пияна, забравила коя е, тя извърши много неща, за които дори не подозираше, че могат да се вършат в леглото. Като пролуки в замътеното й съзнание се мяркаха гротескните образи на една страст заради самата страст – все по-навътре и все по-надолу...

Лежеше сега по гръб в ароматизираните бели чаршафи. Беше й хубаво, че е сама. Чуваше как трака часовникът върху библиотечката отсреща, до китайската роза, а вятърът фучи ли, фучи навън и телевизионната антена на съседите поскърцва и стърже в олука наблизо.

Така я намериха, вкочанена. Дяволът й беше взел душата.

БЕЛЕЖКА от днешния ден:

В нощно предаване две от момичетата на синия екран обсъждаха живота си. Посвещението обслужва моментните настроения на автора... без алюзии или амбиции; преспокойно би могъл да се казва и „Добре организирано момиче”.

Пловдив, 28 януари 2007 година

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: