Порто Фино ІІ

Две стихотворения за новия блог на EIРHNH

1. МАЛКА НОЩНА МУЗИКА

Е, добре де, фустата няма да я раздипляме,
нито ще чета по коленете ти с кого си била;
като кончета на геран двама въртим се във дните си:
оросени от неароматна пот са нашите чела.

Трийсет години са си впечатляваща разлика,
това са моите трийсет най-авантюристични лета,
когато тебе на тоя свят изобщо те е нямало,
а пък аз, мила, съм гонил други фусти в ръжта.

И когато някоя русокоса Джени ми е приплаквала:
„Мили, защо не искаш да се ожениш за мен?” –
смял съм се от сърце, смял съм се и сърцераздирателно,
без да съм подозирал, че ще срещна някога теб.

Ах, не знам какво да ти кажа, но за тебе помисля ли,
разбирам – моето логично наказание си ти
и напук на всякакви кучки и всякакви въпросителни,
на шейсет, чак сега по жена изгарям в мечти.

Майната му на живота, това си е моя измислица:
кой се влюбва в момиче, когато е стар гардероб!
„Под балкона ви серенади кой пее, момичета?” –
глас дочувам от някакъв изтърбушен гроб.

2. ЛОШОТО МОМИЧЕ

Лошото момиче пак по улиците нощем броди
или се оставя някой жаден мъж да го съблича,
да го лъже безогледно с бели платноходи
или с лицемерен глас в любов да му се врича.

Лошото момиче майчица си няма да го учи,
че мъжете изкушени мамят безогледно;
свършат с тебе, после те прогонят като кучка
и от скъпата кола те гледат с поглед леден...

Лошото момиче... Колко лесно, мили дами,
да го смачкаме със крак и вий да го вините! -
а пък то е крясъкът на младостта ни,
който безутешно вън по цели нощи скита.

Пловдив, 28 януари 2007 година

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: