ВРАБЦИ
Претърсвах пукнатите керемиди,
ковах отново чамови дъски;
когато вдигах пукнатите цигли,
под тях откривах врабешки следи.
Костици сухи, пух и перушина
в най-скришни кътчета заврени там,
следи от врабешки живот преминал
напомняше забравени писма.
Представих си ги как се бяха крили
далеч от оня шумен свят пернат,
останали съвсем, съвсем без сили,
сами обрекли се на самота.
Довърших работата си и ето,
край масата поседнал уморен,
усетих как у мен скърби врабчето,
усетило врабеца стар у мен.
Пловдив, 31 януари 2007 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
