ЗАПЛЕТЕНИТЕ ВЪЗЛИ
На Соня*
Заплетените възли не разсичай!
Съвсем негероично е, уви,
и вместо в тебе болката да тича
душата цяла в рани да кърви,
и вместо с жест красив извадил меча,
в сияние изваян като връх,
да сричаш болката с усмивка мека,
докрай от чашата да пиеш смърт...
Това, уви! – не всеки тук го може;
далеч по-лесен – показният жест,
и ето, ръкопляскат всички ложи
в Театъра на смешната ти чест.
Светът обича храбрия палячо,
а ти си просто тъй обикновен,
че театралното за тебе значи
единствено жест строго забранен.
Заплетените възли... Ах, момиче,
тъй трудно е да си обикновен:
смирил се в участта на необичан,
на самотата сам отдал се в плен.
Ехти театърът, тресе се даже
от ръкопляскания из основи чак,
а зад кулисите като прокажен
си истински, макар потънал в мрак.
Заплетените възли не разсичай!
Достойнство ли! Не, слабост е това,
да режеш там, където те изпитват
за стойността на гръмките слова.
Пловдив, 2 февруари 2007 година
tisss 
______________________________________
* На двете момичета с това име, които публикуват във форум „Поезия” на all.bg... Бел.м., tisss.
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
