Порто Фино ІІ

Много ми е любопитно, ако съм в такава ситуация (наскоро гледахме репортаж от такава лична драма), как изобщо би се озовал меч или дори нож за белене на картофи в ръцете ми.

Иначе умозрителни схоластични препирни... па що не! Ама едно е да си бъбрим на чаша хубаво уиски с лед в кристални чаши, да речем, и съвсем иначе стоят тия въпроси в реалността.

Мое си е тълкуванието за т.нар. "непротивене на Злото", върху който казус и младият Христо Ботйов си пробва перото. Съвсем определено: не мисля, че нещата стоят толкова простичко. Надявам се, разбираме се с Вас за какво си бъбрим ей тъй, нехайно...

Не съм религиозен, в никакъв случай, макар да ми се е искало да съм, особено в драматични моменти. Християнската философия е това, което ме изкушава да мисля и да не преставам да се изненадвам каква рутинна шлака се е натрупала около класическите уж решения на задачки, известни с наслов било "Колумбовото яйце", било "Гордиевия възел" и пр. Защо приемаме на юнашко доверие, че щом ония хора преди нас не са видели друго освен именно това "решение", то значи е меродавното и единствено вярното? А подходите към Истината не са един и два, нали! Поне това засега са последните открития на високата философска мисъл.

И друг дава отговор на тревожния Ви въпрос - старофренският поет Франсоа Вийон*, ето с това четиристишие (предавам по памет, както съм го запомнил от студентските си години):

Зоват ме Франсоа, комуто това тегне -
роден край Понт-о-аз и расъл странник,
но в мазен клуп въже палачът щом пристегне,
вратът ми ще узнае тежи ли моят задник.

Доколкото разбирам, и на оня присмехулник Вийон не му е минавало през ум да ползва някакъв си нож, за да отърве въжето. Пък Вийон според една хипотеза Вийон наистина е усетил тежи ли му задникът.

Бъдете здрав! Приятно ми е да спорим и да се допълваме взаимно...

Пловдив, 2 февруари 2007 година

tisss

______________________________
_{* Франсоа Вийон (1430-1461?), превод на Георги Михайлов, ако се не лъжа, един от кръга "Весела България", в който е бил и Димчо Дебелянов. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: