Въведение ІІІ

Но аз зная, братя, че вие, както и вашите началници, сторихте това по незнание; а Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни. И тъй, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви...

Из Библията, Деяния на светите апостоли, гл. ІІІ, ст.17-19

(„Цинк”) ...ЗА ПО-ВИСОКА ОРБИТА?!

19.10.2001. Едва удържам: говоря оптимистично, колкото по-силно ме боли. Собствения си крах назовавам „победа”; победа над кого и над какво обаче! Свивам се на кравай – вълк в зимно леговище, но още по-ярко се озовава пред мен предизвикателно блестящият образ на Предателството. Това е точната дума.

Сам го създадох това предателство, овчедушието дали не наричам „смирение”? Жената е като вода – заема формата, която й позволиш: интуитивното женско начало си търси господар, водач и стопанин; не съм бил очевидно ни едно от трите; затова жените, които си обичал отдън душа, в отговор са те унижавали, Жоро Бояджиев. Женски сълзи, удобни обяснения, уж за да ти спестят болката. Това е твоята жътва – едни сухи тръни и самотност, за която всякакви определения са бледи.

Усещам се празен и ненужен. Никой не се интересува от мене, никой не ме мисли; всичко дотук е било илюзия, красива наистина, но измислица, плод на моите фантазии, че има в тоя свят жена, достойна за любов, същество от плът и нерви, неподвластно на суетност, егоизъм и лицемерни жестове.

Ако Re. е наистина онова скъпо нещо, което ме възторгваше досега, дали би ми се случило именно с нея?! Много лесно ме отстрани и не разбирам смисъла на стореното. Какво се оказа! – човек трябва да се пази най-много от оная, която обича??? Не мога да се побера в кожата си от изненада. Така жестоко да съм се лъгал в жената, която бях приел за образец на всички женски достойнства?

Щом и тая жена не е това вярно и предано човешко същество, за което съм си мечтал от детството, то ясно е – няма такава жена. Прав е Шекспир – „Непостоянство, твоето име е жена!” Нима не бях проумял тая печална истина?! Колко пъти вече съм лъганият, униженият, оскърбеният! И за какъв оптимизъм у себе си бръщолевя!

Ако я пренебрегваш и мачкаш самочувствието й, следва те като предан оръженосец; поставиш ли я в пространството редом до себе си, дадеш ли й възможност да определя нещата помежду ви – свършен си, вече си обречен, вече си causa perduta*.

Във филма „Бодигард” актьорът Кевин Костнър (46-г.?) изгражда оня образец на Големия мъж, който възторгва мъжете в цивилизования свят: самотник, недоверчив и силно подозрителен към женските предизвикателства, вглъбен в работата, уравновесен, кратък, рязък, пестелив на каквито и да са обяснения относно личните си дела. Ако казва нещо, изрича го не с думи, а със самото си поведение, в което едва сега, след тоя мой крах, откривам тъничка иронична пренебрежителност.

Сякаш наставлява: жената не бива да се приема прекалено сериозно; постъпвай с нея като с красива крехка играчка: обличай я, накичи я с лъскави дрънкулки, остави я сама да се опиянява от радостната възбуда колко е прелъстителна, употребявай я като временна и случайна кукла – и тя ще бъде доволна. Това й е предостатъчно: да си представя, че е прелъстявана със страст, на дъното на която звъни метално острието на самурайски меч.

Допуснах да си поиграят с мене и да ме захвърлят настрани като омръзнала дреха. Никой не ми е виновен. Re. е такава, каквото са всички останали жени дълбоко в същността си. Изгубвам нещо много скъпо. Липсва ми. Не зная какво ще последва; ще ми се да я заваря някой ден – да отворя вратата, да видя обувките й в антрето, да чуя гласа й откъм спалнята, където нехайно се е излегнала, опряла високо пети на стената, с блестящи от вълнение очи на влюбена...

Господи, това вече никога няма да се случи! Питам, защо си толкова жесток; с какво те подразних, къде сгреших, та се наложи да ми отредиш толкова болка?

20.10.2001. Re.! Обичам те. Странна е моята любов, но те обичам. Не мога да си простя как глупаво съм се отнасял към Любовта; сега тая самота ми е наказанието за пропиляното щастие. Бях Цезар, сега съм най-нищият, Просякът на света. Срам ме е да се гледам. Тъй повърхностен, тъй недостоен през всичките десет години, откак я срещнах, откакто учуден я съзрах в Оназ ябълкова градина край Пловдив – учуден не от нея, от себе си учуден: стоях като един Голям глупак в зеленото поле, в Райската градина стоях, типичният Адам, който никога не ще проумее какъв разкош е Любовта.

„Щом любов нямам, нищо не съм!” Обичам те, мило момиче. Животът ми губи смисъл без теб. Всичко случило се напоследък между нас ме наранява; обвинявам се за куп неща - и ни едно от всичките не мога да поправя. Колко слаб изведнъж се почувствах, колко безпомощен! Изключих джиесема, да не се изкуша да ти се обаждам, когато ме връхлитат вълни на покруса. Нощем прекарвам в полусън, скачам от леглото, бродя из стаите.

Боли, но не бива да ме съжаляваш – заслужил съм си я таз болка. Нямам къде да отида, кому да се оплача, че съм си разрушил мостовете: нямам приятели, всичко около мен е фалшиво, пошло, търси лична изгода. Гарван върху сухо дърво – кому е притрябвала такава птица! Ненужен съм, и то ме ужасява, място не мога да си намеря. Чакам да ми позвъниш... И в тоя миг чувам телефона от съседната стая. Обажда се Re.: „Може ли да се видим?”

Дойде с половин час закъснение; към девет вече сме в едно от „нашите” кафенета и тя каза, че черпи за рождения си ден. „Защо си изключил джиесема? – учуди се. – Точно сега имам нужда да знам, че си близо до мен.”

Заради съвпадението между последното, което написах („Чакам да ми позвъниш...”) и това, че точно в оня момент, докато съм го писал, е набирала домашния ми телефон, почвам да мисля: А дали наоколо не летят извънземни или нашите два ангела небесни кръжат над масата ни като буревестници с разперени неподвижно огромни белоснежни крила?

... Други съвпадения. Re. казва, че е съхранила в джиесема едничко мое послание – „Коте, обичам те!”: 21 август т.г., получено, когато била във вила край хижа „Здравец”** с децата и господин Новоизгряващия. При положение че не ми е навик да пращам подобни послания, кой ме е подтикнал да го сторя в оня час и минута??? Съседката Стела („звезда” от гр. или евр.), от която заех днес пари да възстановя връзката на джиесема си с М-тел, оказа се, е родена на същия ден 18 октомври, макар преди повече от 70 години.

С тоя г-н Н. (новоизгряващ) Re. се запознава на 2 юни, в деня на 20-годишнината от запознанството с първия си мъж. Същата вечер съпругът й рекъл: „Имаме повод да отбележим кръгла годишнина!” Казал го вечерта, когато се добрала премръзнала и превъзбудена от излета до местността Белинташ в Родопите, от който се оплакваше, че го преживява отново и отново като кошмар: сама с шестгодишното синче на тясна площадка край трийсетметрова пропаст, в дъжд и пронизителен вятър, далеч от Пловдив. Местостта Белинташ - вероятно култово място от езическите времена на древните ни предци траките... Решиш ли да потърсиш Извънземния свръхразум или Отвъдните стихии в нашия материален свят, и те се тълпят вече около тебе!

В оня миг бе пратила тревожно съобщение, че не знае дали ще оцелеят с малкия, че е в паника, а аз – пак по джиесема, я питах къде се намират, как да ги открия... Групата на излетниците, с които се добрали до Онова място, продължила без тях двамата, всъщност, ония хора се отправили да посетят древното тракийско светилище.

Завива ми се свят. Ясновидката от близкото до града село П. Люба (и това име ми се вижда неслучайно!) последния път, когато сме ходили, рекла на Re., че желае да ми "гледа", излязла от къщата, от двора, тръгнала в полумрака към мене, а аз съм се запътил зад колата. И тогава рекла на Re. разочарована: „Е, не сега! Но много скоро сам ще ме потърси”. И се запътила обратно към къщи.

- - - -

Питам: ако се случва едно и друго, понеже е предопределено, понеже е съдба, орис, участ, земен дял, нещо свише предначертано, зададено априори – тогава защо да страдам, защо да се притеснявам?! Което е писано да се случи, няма да ми се размине, но виж – основният ми проблем е да си съхраня достойнството и любовта към живота, каквито и да са последствията за мен.

Предателството на Re. – инстинктивна, правилна реакция за млада жена в нейното положение - не е ли стъпало по пътя към Голгота? Защо да преставам да я обичам тая жена, която по тоз странен начин ме подтиква към смирение, без да предателствам към себе си?

Но и тя как би разбрала, как би била уверена в своята любов (ако е любов, а не друго!) без това изпитание, дето като въртоп ни е завихрило и двамата? Новичкият дали си дава сметка какви проблеми появата му катализира между мен и Re.? Много важно - Новичкият! Не ме интересува тоя образ; седи ми плосък, безинтересен, Досада някаква; от оная страна нещата са недвусмислени, за да има каквато и да било интрига. Иначе, усещам: с добро самочувствие е, самоуверен; според подхода му към Re. като всичко да му е ясно, та пре-ясно. Боже мой, тоя нещастник е дошъл да купува! Какво прави в храма? Името на моя храм е Любов. Любов купува ли се?!

А тая жена, която е твърде умна, разбира в що за сделка я канят стока да бъде – тая жена, Господи, ще я изоставиш ли отстрани да върви с изранена душа като прокълната? Тъй хубава е душата й, по-хубава от тялото и лицето й! Няма друга с такава душа в моя живот... Ала как да й помогна пред Изкушението, като съм по слаб от нея, по-слаб и от много други, по-грешен, по-нещастен, разтерзан в Изпитанието.

Ще стане каквото има да става. Така съм объркан! Не си спомням по-слаб да съм бил... Писарушко жалък, размазващ сълзички, докога ще живееш с илюзии?

Жив съм, дишам. Това е животът ми. Ако си ми дал мъничко талант, защо ти е да ми погубваш звездичката, Господи? Или ме готвиш за по-висока орбита, за самотност, обречена да се саморазпалва, да свети на идещите подире!

Може би са прави да казват, че когото обичаш, Господи, изпращаш... изпращаш му най-сурови изпитания, да го извисиш, не да го унижаваш, да го привлечеш към себе си, не да го отблъснеш. Ако искаш да ме видиш силен, защо ме караш да се гърча слаб като червей!

tisss

_________________________________________________________
_{* Бита карта (прен. от лат.), изгубена позиция, предварително обречена кауза.

** Родопска местност на двайсетина километра от града, любимо място за пловдивчани по всяко време на годината. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: