Въведение ІІІ

("Цинк") ВСЯКА ХУБАВА ЖЕНА (1.)

16.11.2001. Върху лист от ученическа тетрадка, следа от двата часа за писмени упражнения...

Коте,

Когато оставам сам и подреждам мислите си, разбирам, че имам много неща да ти кажа. За съжаление досега доста премълчах, доста преглътнах. Дори се бях зарекъл въобще да не отварям дума какво най-много ме наранява от случилото се между нас напоследък.

Но ето, измина точно месец откакто зная за твоята авантюра от юни досега с някакъв мъж, и мисля, че е глупаво да ти спестя какво ми е мнението по случая. Няма да крия, станалото ме изненада не толкова като предателство спрямо мен, колкото като предателство спрямо теб самата, спрямо твоя стил и подход към нещата от живота. Много силно ми се ще да вярвам, че в някакъв момент от живота си на жена ще осъзнаеш какво правиш.

Отношението ми към теб нищо не е в състояние на промени, просто няма такава сила, макар че какъв смисъл има да ти го казвам! В нашата връзка духовното винаги е било, надявам се - и сега е! - водещо. Написах купища текстове под влияние на тая светлинка, която съм съзирал винаги да грее у теб. И пак ти казвам: това не е твоят стил, виждам те устремена към успеха на всяка цена.

Е добре, да предположим, постигнеш онова, което сега те изкушава - устроен дом, уют, възможности да пътуваш по света, сигурност, обществено положение... Да предположим, че станеш част от онова проспериращо, заможно и живеещо в разкош общество от двете или десетте хиляди истински богати и интелигентни българи... Да предположим, че това стане... Питам те: колко дълго ще издържиш, любувайки се на тия придобивки за сметка на твоята лична свобода и право да живееш по съвест?!

Аз ще бъда, както и досега, все на твоя страна. Но се страхувам това, към което така разумно се стремиш, да не се окаже луксозен капан за хубава жена. Просто те купуват като стока и ще очакват благодарност и вярност по задължение. Не виждам как би могла от един момент нататък да се освободиш от тая плътна прегръдка, в която ще си задължена да отстъпваш дотогава, докато те превърнат в придатък към нечий чужд живот. Това ми се струва най-вероятно да стане. А случи ли се, не виждам защо ще съм ти необходим повече.

(14,50 ч., петък; подписът ми.)

28.11.2001. Вчера. Сещаме се случайно в коридора пред учителската стая.
- Много объркано е всичко около мен. Снощи мислех на няколко пъти да ти се обадя. Легнала съм си чак в три след полунощ.
- Е, подреждали сте се, устройвала си се в новото жилище – колкото да кажа нещо. – Това не е лошо. Би трябвало да си щастлива. Какво, започна ли да си избираш модел за сватбената рокля?

Изсумтя:
- Ако само знаеш какво ми е, нямаше да се заяждаш!
- Защо! – Не успявам да си удържа „златната уста”: - Не се заяждам, просто вчера гледах едни сватбени рокли във вестник за жените... и си помислих, че вече планирате деня на сватбената церемония.

Рязко се обърна, тръгна към своя кабинет:
- Не искам да разговарям повече с теб. Отвратително се държиш.

Малко по-сетне по джиесема й пратих следното: „Каквото и да кажа, дразниш ми се, нали? Мога и да престана да те забелязвам”...

Никакъв отзвук. Разминавайки се пак в коридора следващото междучасие, питам я:
- Получи ли съобщението? Можеше поне да звъннеш (само сигнал, „стреличка” – бел, м.), че си го получила.
А тя:
- Какво да ти отговарям! Ясно е, ти се заяждаш.
Вдигам рамене и я оставих на мира.

На 25 ноември по обяд е пренесла пианото си от старата квартира в апартамента на Новичкия, компютърен спец в някаква престижна кокошкарска фирма. Владеел перфектно немски, английски, с изискани обноски, четиридесетгодишен, едничък на мама и тате и т.н. Безличен образ, доколкото интуицията ми говори: от тия, за които казват "обтекаем отвсякъде". Чувал съм, за ченге това е ужасно ценено качество: да нямаш нищо характерно, което да оставя следи у хората. Житието му ме интересува, доколкото се опитвам нея да разбера.

Няколко месеца се срещали като добри познати, по-точно Re. го посещавала в някакъв Интернет-клуб за електронни игри, понякога заедно обядвали в луксозен ресторант, а напоследък с колата си я докарвал близо до моя дом, когато идвала да ме посещава. В самото начало на връзката им тя заявила: „Спокойно! Мястото до мене е заето. Имам си човек” и той се каел после с известна доза предвзетост (както си представям): „Като връщам назад времето - тъй говорел, - питам се, какво направих аз; не биваше да влизам между двама, които толкова се обичат”.

Но тия угризения бързичко приключили и от началото на септември почнал да настоява: „Каза ли вече на твоя досегашен приятел за това, че се разделяте? Защо протакаш?” „Как да му кажа, като не знам как ще реагира? – питала се и Re. – Пък и не съм още сигурна какво да правя.”

И тогава на господина му хрумнало да уредят среща с мен, на която милият да ми обясни „по мъжки” колко, значи, той държи на Re., как тя, от своя страна, държи на него... и аз, „ако съм бил мъж”, би трябвало да ги разбера „тях двамата”, т.е. да си ходя по живо – по здраво, да си вървя кротичко по пътечката. „Ако наистина е мъж” – повторил и потретил – би трябвало да знае истинските мъже как постъпват в подобна ситуация”. Изобщо, гениално простичко и ясно е всичко, което иде като послание от тоя образ ненагледен...

На това красиво романтично предложение, предадено ми от притеснената Re., отвърнах ей тъй:
- Как си я представяш тая! Значи, сядаме един срещу друг и се пазарим, а ти като стока стоиш, киприш се и слушаш кой по-висока цена наддава за тебе. Това ли?! Благодаря, нямам какво да обсъждам с тоя хубавец.

Хубавият човек изтърчал при майка й, уредил си среща по телефона и скромно обяснил кой е, какво работи, какво е имотното му състояние и какви проекти има относно Re. „Сега – рекъл, - на тоя етап брак не мога да й предложа, но нека мине известно време, и тогава ще реша.” По двайсетина съобщения на ден и пространни разговори по телефона провеждали двамата с Re. Почнал да я докарва до училище и да я откарва с колата си, веднага след като приключвала занятия. Предлагал да покрие разноските й по това и онова и; а както научавам, страхувал се от сянката ми, но вече от месец насам престанал да ме споменава.

Иначе преди три четвърти от разговорите им били да ме обсъждат. Натворил на компютъра си пет-шест варианта как ще живеят заедно, кое от децата какво ще учи, с какво ще се занимава и как ще е с тях. На Re. предоставил да си избере кой от вариантите му й е най-изгоден. В разговор преди две седмици тя поне три пъти употреби любимата думичка на днешните „юпита”*: думичката „сделка”, когато я попитах какво прави около тоя така целеустремен Компютърен мозък.

- Не мога повече така да живея – каза, - разделена на три. А ето, сега виждам всичко: децата, родителите ми, мъжът до мен... събрани на едно място.
- Няма що, безупречна логика. На защо настояваш да се чуваме и виждаме? – попитах.
А тя:
- Нямаш представа колко си ми нужен точно в тоя момент. Решил си да продадеш колата, за закриеш джиесема си**... Твоя воля, но знай, че искам да те чувствам до себе си. Ако имам нужда от нещо, първо за тебе се сещам.

- Но той те купува, не разбираш ли?
- И какво от това! Това е сделка. Иначе кога най-после ще се видя устроена в тоя живот?! Какво ми предлагаш ти? Още десет години да се разпокъсвам между тебе, съпруг, който никакъв го няма, и децата си ли???

- Прекрасно, коте, но къде е тук любовта?
- Това е сделка, не разбираш ли? А не мога да си представя, че вече няма да те има. Мислела съм си кого бих поставила на твое място, но като го мисля, махнеш ли се, остава дупка и нищо не може да я запълни.

- - - -

Това е накратко историйката, каквато ми се явява от 17 октомври насам, представена от разкошната и любвеобилна Re. Простичко изречено, едно красиво предателство, планирано с интелект, с разум, планирано с помощта на мощен компютър, и осъществено изрядно.

Обичам я по-силно откогато и да било, но не мога повече да я приемам спокойно и смирено. Изглежда предателството генетично е заложено у хубавата жена, именно защото мъжете я обграждаме с изключително внимание; около нея звънти наелектризиран въздухът от страст и похот, и естествено е мозъкът й да се врътне, да започне да си въобразява, че може да се възползва като на пазар дори от Любовта.

Мили грешни момичета, това ако не е посредственост, питам се, какво ли друго ще да е?!

Следва

tisss

_______________________________________________
_{* Млади интелигентни дами и господа с добро обществено положение, бързо проспериращи, чийто живот се свежда до т.нар. „удари” от сделки и комбинации с какво ли не. На Запад, пък напоследък и у нас, в големите градове на България, са възприемани като най-престижната част от елита на нацията. Юпита са например младите политици от т.нар. „нова левица”. Типични юпита са Милен Велчев, Емил Кошлуков, Мартин Карбовски, групата интелигентни мъже, които творят сценариите за „Шоуто на Слави”. Явлението лично пишещият тоя текст смята за елемент, съществен фрагмент от глобализацията като световен феномен, появил се първо в канторите на Североамериканските щати десетина години след края на Втората световна война.

** Джиесемите тя купи. Тръгнахме да избираме апарат за нея. Избрахме модела и веднага обяви, че що й е джиесем, ако няма как с мене да си говори. Купихме, въпреки подозрително бурните ми протести, джиесем и за мене. Спомням си, ходи да тегли валута, която й бе останала от турнетата в чужбина. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: