ЧЕРВЕНОКОСАТА*
На Re.
Тя върви под листопада... Тая огнена жена!
И над нея меко пада слънчевата светлина.
Тя е езеро... Пъстърва - в ручея игрив пред теб.
Тялото й пее, пърха - волна птица в знойна степ.
Цялата те изкушава с тия огнени коси
и когато отминава, вече същият не си.
Тя е горда. Тя е млада. Тя е изкласила ръж.
Как по нея да не страда всеки пожелал я мъж!
Иде... Бърза запъхтяна... не за теб. Ала защо
ти е нужна окована птица в клетка от злато?!
Срещнал си я най-случайно в есенната тишина
като чужда страст и тайно влюбена във друг жена.
tisss 
_________________________________________________
* Стихотворението е писано десетина години преди да срещна Re., актова графика съм рисувал 18-19-годишен в казармата. Странно, физическият облик (на рисунката лицето, полуобърнато с тил към зрителя, не се вижда) абсолютно съвпадна с реалната динамична личност, каквато откривах в тая романтична връзка. Бел.м., tisss.
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
