ПРОСТО ПЕСНИЧКА
На момичето, което...
Ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен. А какво съм аз за теб? Може би суетна дреб -
някакъв палячо сив, болен от коремен тиф, смъртник, странник и човек от един объркан век...
Имам купища слова да крещя и да мълвя, ала празният ми джоб е като бездънен гроб.
Сред полето на честта обладан от суета много нощи те мечтах, много песнички изпях,
та разбира се все пак, че съм шут, дори простак, дето над калта лети с розови от студ пети.
Тоя студ, ах, тоя студ! Трябва да съм малко луд, весел-тъжен, отегчен, ала роза си за мен
и когато в тишина името ти спомена, стига ми, че теб те има в песничката ми, любима.
Пловдив, 14 февруари 2007 година
tisss
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|