Крайпътен ресторант

NO COMMENT ...ИЛИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА

Голямата ми дъщеря Вера е дипломиран магистър по психология. Гледам й визитката, страхотия. Литературата ми е поприще, психологията - хоби. Нещо като брачна партньорка - от една страна, и любовница - от друга. Е, кое обича повече мъжът?! В тая материя никой не може да бъде меродавен, всичко е строго индивидуално. Има принципно положение в психологията, както и при болестите - че всеки е в известен смисъл някакъв вид отклонение от нормата. Тъй като сме уникати!

Пусни го тоя лаф, ама като се обадят големите капацитети, и би трябвало да зяпнат, щото това е голяма ТАПА! Светилото им Педерастът Зигмунд Фройд се е учил от кого мислиш! - от Достоевски, който пък е епилептик. Значи, оказва се, че от Литературата няма по-фино средство да се разбере какви вихри се вихрят в човешката душа. Понеже литературата описва нещата как изглеждат отвътре, а науката - като логическо познание, се върти като циганин калайджия... все отвън човешката душа. Тъй че дишай спокойно, имаш страхотни аргументи да затапиш всеки, който се смята професионалист в тая област.

...Ми тя, оная модераторка де, напуска бойното поле с гордо вирнат нос! Да си вири носа. Майната й, не се занимавай с безплодни спорове. Отивай да хапваш. Спри се засега. Намали парата! Отивай да хапваш, пък аз ще си поиграя с моя бойлер, пиле. После ще се чуем, а?! Отивай да хапваш!!!

Пловдив, 15 февруари 2007 година

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: