Въведение ІІІ

("Цинк") КАТАСТРОФАТА (5.)

09.01.2002. Вчера сутрин, към девет и четирийсет, Re. ми звънна по джиесема и изключи. Отговорих й по същия начин, т.е. "жив съм, не съм си изключил достъпа до света".

Нямам желание да се виждам с нея; не ми носят положителни емоции срещите с нея от два и половина месеца насам. Нали никой не бяга от приятното и хубавото! Нищо приятно и хубаво не съзирам около нея... вече. Нямам повече желания за авантюри в тая посока, където материализмът се е възкачил върху трон от слонова кост и копринени драперии.

До трийсет и третата си година нормално е мнозинството хора да са идеалисти, духовно ориентирани и романтици по душа. Оттам-несетне страхът от задаващата се на хоризонта им, далечна все още, но неминуема Старост (особено при жените) ги прави предатели спрямо собствените им младежки мечти: от склонни да рискуват заради мечтата си "революционери, воюващи срещу рутината", те се превръщат малко неочаквано и бързичко в уседнали пресметливци, с костеливи треперещи пръстчета устройващи предимно личното си удобство. Което е нормално, но и доста тъжно.

През последните три-четири дни дори само мисълта за преобразената току пред очите ми Re. ми носят отрицателна енергия, по-точно изречено, отнемат ми от оптимизма да продължавам да живея верен на моя си стил.

Очевидно тоя катарзис ми е бил необходим, за да се изпробвам (за кой ли път!) какъв съм и защо съм на тоя свят. Хубавата Re. се очертава напоследък в представите ми като емблема на посредствеността. Пътищата ни рязко се разминават, не мога да имам нищо общо с типичната за преуспелите наглост и пошлост в сферата на чувствата. Звучи като присъда, но не искам да е присъда. Такива хора се сгромолясват в един миг, независимо че публиката щураво им ръкопляска и ги обгражда с уважение и кротка завист.

Мисля си, Омир не е могъл да отговори на оная гатанка, понеже не е познавал Мечтата. Мечтата е онова, което - постигнем ли, го губим, а не го ли постигаме, следва ни вярно по петите, или по-точно казано: пред очите ни е като Звезда керванджийка. Митът за титана Сизиф е оросена от пот притча за мечтата, която фактически осмисля живота. Нали щастието не е да стоиш на върха самотен като Паметник на незнайния воин, сполучил да изтикаш илюзията си до самото й овеществяване?!

Има прозрачна, тънка като ципа, но непреодолима стена между Дух и Материя. Наказаният Сизиф е всъщност непрестанно изкачващият се към небесата.

Късно вечерта снощи отново забих показалец напосоки в оная час от Библията, където са евангелските текстове. За трети път попадам на пасаж, богат на възможности за размишление. И понеже тия дни все обсъждам нещата през призмата на сбогуването ми с една Любов, ето какви послания откриха учудените ми очи.

Значи (стр. 1265; евангелие от Лука, глава 5, стихове от 29-ти до 39-ти), някой си Левий дава гощавка в дома си за Иисус, апостолите и "много митари и други, които седяха на трапезата с тях". Учените (книжници и фарисеи) роптаят: защо ядете и пиете с грешници? На което Иисус отговаря: "Не съм дошъл да призова праведници, а (съм дошъл да призова - бел.м., Г.Б.) грешници към покаяние".

Грешният е именно обектът на християнската философия, а не обзетият от самочувствие, че не греши!

За да влезеш в ума му на тоя грешник, следва да се уподобиш на него, да седнеш с него на трапезата, когато празнува успеха си (в случая - когато гуляе на сватбата в присъствието на Младоженика).

И тук мъдростта влиза в нов коловоз, в ново послание... "Младоженикът" е самият Христос; сега е сред тях, за да почувстват отсъствието му, когато им бъде отнет досегът с Бога. Чиста психология! Остраняването, отстранението, отсъствието, замълчаването в тоя случай активира интереса, любопитството към нематериалната сфера на живота.

Следва трета сентенция: "никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха", "и никой не налива ново вино във вехти мяхове". Новото качество ще се усети именно чрез оскъдицата, чрез липсата, чрез отсъствието.

И завършва тая глава пета у Лука с обръщането към материалния опит: "И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже, казва: старото е по-добро". Т.е. получава се елиптична стилистична фигура - грешните се увличат към покайването с ясното разбиране доколко човекът е привързан към досегашния си личен опит.

"Старото е по-добро" звучи двусмислено: от една страна, това е доверие в материалността, в бита, в установената традиция (добра или лоша); от друга страна, това е вече ограничено съзнание, което следва да се преодолее, да се разчупят рамките му, т.е. "новото вино" налага нов стил на живот, който "би спукал старите мяхове".

Към катарзиса се пристъпва първо чрез уподобяване с греховните страсти. Второто стъпало е изграждането на усет за нещо отсъстващо, някакъв вид недоимък: един от "сватбарите", най-важният - "Младоженикът", се отстранява. Върху тоя психологически трик бе построена, например, интригата в американския филм от 80-те години "Ужилването" с Пол Нюмън и Робърт Редфорд в главните роли. Там двама професионални мошеници по подобен начин увличаха поредната жертва, преди да я ограбят.

Трето стъпало е вече основанието да се пристъпи към търсене - какво е това, дето ни липсва, защо не сме вече спокойни и уравновесени както досега? Искаш ли да бъдеш чут, налага се да замълчиш... понякога - за продължителен период от време. "Понякога трябва да млъкнеш, за да бъдеш изслушан" - един от любимите ми афоризми от книжлето "Невчесани мисли" (бълг.изд. 1968, стр. 37) на Станислав Йежи Лец. Посятото семе само ще покълне и ще се развие без повече намеси, ако почвата е добра. Сеячът се прибира у дома, в небесата, без видимо да се коси какво ще му се случи на семето в лютата зима, и колкото по-дебели снегове (разбирай, тишина, ненамеса, замълчаване) - толкоз по-добре за бъдещата нива.

Т.нар. синоптични евангелисти (т.е. описващи успоредно последните дни на 33-годишния Иисус) Матей, Марк и Лука - в единогласие риторично твърдят: "каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Матей, 16-26); абсолютно същото е при Марк (гл. 8-36), а при Лука (гл. 9-25) с вариация: "Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби или повреди?"

Съчетаването на материална изгода и душевна хармония у нас върви по линията на компромисите. Във всеки случай победата, успехът в едното води до загуби и поражения в другата сфера. Не се виждам в бъдещето заможен, властник и прославен именно по тая причина - би се променила структурата ми, бих се превърнал в друг човек.

Преуспелите не случайно вдигат черкви, уреждат си домашен параклис, където да бият чело пред черковните икони, постят прилежно или правят значителни дарения за мизерстващите... И защо е цялата таз пищна благотворителност? Навярно за да си докажат първо на себе си, че не са се изродили, не са се върнали обратно в примитивния стадии на пещерния егоизъм. Ама че избиване на комплекси! Ето защо съм толкоз недоверчив към нашенските т.нар. ...меценати.

- - - -

Очарователната Re. - неотложно са й необходими уши, които да слушат колко достойнства притежава новият й избраник, каква успешна личност е и как навсякъде е в състояние да реши неразрешимите й до днес женски проблеми. Но защо да съм длъжен точно аз да изслушвам всичко това!

Моят спартански начин на живот съвсем не ми дава шансове да се възторгвам от точно такъв тип преуспяващи герои. Ясно, затова ме търси през последните два-три месеца, разговорите ми с нея все някак си се отклоняваха към обаятелните качества на обаятелния господин.

Вероятно съм ревнив, твърде ограничен и пристрастен, за да участвам пълноценно по-нататък в подобен вариант разговори на чаша кафе или на крак в промеждутъците от ония позвънявания по джиесемчето й, с които г-н Новичкият маркираше нещо от рода на "Тая жена ми е запазен периметър, внимание!"

Милата кокетка не съзнава може би до каква степен нашите две орбити - моята и нейната, са се разминали и продължават да се раздалечават в Космоса*: онова, което я възторгва, у мен буди отвращение и миниатюрна доза съжаление към нея, че се е продала като стока на един дребен хищник със самочувствието на бакалин. Тия господа бизнесмени и Любовта преценяват от гледна точка на "правила при нарушаването на Десетта божи заповеди", които правила осигуряват изобщо успеха им.

Хлапакът у мен с плебейския си нрав настръхва срещу посегателството. Разкош! Първо ти ограбват любовта, а сетне - понеже не им е, види се, достатъчно, посягат за десерт да ограбят и достойнството ти. Ужасно е, когато най-близък на сърцето ти човек тръгва да предателства насреща ти. Такъв бесен натиск върху самолюбието ми не ми е оказвала ни една от другите жени в моя живот.

В отговор нямам какво да противопоставя, освен писането на тия записки. Надявам се, подир години ще ми дават обилен материал за психологията на предателството. Към ситуацията поглеждам с огромното любопитство на експериментатор, заложил живота си, за да научи детайлно как от добър, честен човек се получава уродливата субстанция на подлостта.

Следва

tisss

_____________________________________________________
_{* Т.е. в представата ни за красотата. Тук думата "космос" е употребена в първичния й смисъл. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: