Порто Фино ІІ

ВАРВАРИТЕ

Събрани на стъгдата що очакваме?
Та варварите трябва да пристигнат днес!

Константинос Кавафис (1863-1933)

Не чухте ли?... Нощес преплували морето.
И лъскавите им очички светели
зловещо като вощеници в мрака.
А днес отвън на улицата спря се
един освирепял баща и се разкряска:
"Да знаете, пера и пух ще хвъркат!"
И друг попита: "Но къде са?"

"Не знаем ний - отвръща му тълпата, -
но всички туй говорят. Господи..."

Нима след май Декември се задава?

Войската спи ли? Бодро отговарят:
"Не спи войската. Будни сме. И пазим..."
А да не би там нещо да ви липсва?
"Да, липсва. Нямаме си опит."

И гражданите - ясно - в паника.
Търчат със мрежички. Пазара пресушават.
По цели нощи вестниците гризкат.
И люшка се назад-напред Градът.

Ще дойдат варварите... Как? Ще дойдат?!

Най-личните мъже до късно светят.
Но всякакви решения сега ни
изглеждат слаби пред опасността.

Градът като мравуняк е настръхнал.
"Те вече тук били. Максирани. И умни.
Сред нас. Представяте ли си?! И никой
без уреди не би ги отличил."

"Тогава дайте уреди. И нека видим
какво ще ни покажат мозъците електронни."

Уви! Засича техниката скъпа.
Науката, и тя - примигва късогледо.

"О-о да, напразно вярвали сме ние" -
роят се самозвани философи.
Младежите се гаврят със страха
и викат: "Варварииии, къде сте?"
И всеки срещнат плахо гледа,
сърцето си захлопнал с трясък.

И ето ни в средата на света
в очакване на варварите...

Любов! Къде си ти? Как опустяха
площадите, до вчера пълни с влюбени!

tisss

_______________________
_{* От сб. "Сутрин рано", изд. 1983.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: