Въведение ІІІ

"Да, тъжно е без любов, но когато я превърнем в самоцел, объркването става още по-голямо."

Реплика на Веliever

("Цинк") КАТАСТРОФАТА (7.)

Продължение от 12.01.

По телефона чувам гласа на Емил: "Какво става бе, много говориш, от половин час телефонът ти дава заето!" Съседите, с които съм свързан дуплекс, са блокирали линията. Какво ли си е помислила Re., ако ме е търсила по телефона, пронизва ме... Ето докъде я докарах!

Къде ли е моята половинка сега? Какво ли прави - жена с всички присъщи на жената дяволии и капризи? Възможно ли е да сме се разминали и никога да не я срещна повече? Докато дишам, докато съм плът и кръв, и нерви, ще се надявам: тя съществува, човеко, ще я видиш някой ден да се задава иззад неприятности и батаци. Само ще се срещнат погледите ви, и пространството ще се изпълни с мирис на озон и електричество.

На тоя свят съм за да творя, следователно няма начин да не бъда обичан; тя е някъде в тоя живот, само трябва да запазя достойнството си на мъж, увереността в себе си.

13.01.2002 Наложих си ограничения във връзката с останалия свят. Освен с двама-трима познати или приятели, не разговарям с други освен със себе си. Човекът в сянка, човекът зад завесата съм, "подземният човек" според остроумно, пращящо от самочувствие определение на успешната личност, присадила се край Re.

Личността може да бъде разбрана най-пълно чрез любовта. В любовта нашата индивидуалност се осъществява най-откровено. Виж как един човек обича, и ще разбереш най-сигурно колко велик или колко посредствен е. Величието и посредствеността се боричкат у нас, особено в случаи, когато честолюбието ни е болезнено засегнато.

В съзнанието на мъжа ценностите са степенувани по различен начин отколкото при жената (момичето). Женската природа е по-адаптивна, по-склонна да се приспособява към променящото се обкръжение. Женствеността е по-хищна и се прикрива именно в отстъпчивост и затаяване. Тя изчаква - за разлика от него, мъжа - и така сякаш е предпазена от груби грешки. Но тъй ли е наистина?

Мъжът е, който анонсира, обявява на всеослушание и категорично (по мъжки) своето присъствие, своите амбиции, своите посегателства. Големият жест, истинският избор обаче е всъщност работа на жената: тя определя с кого да е, и това определяне е резултат от продължително наблюдение и пресмятане на плюсовете и минусите у "кандидата". Тя е в състояние да изненада във всеки миг, да обърне една спечелена битка в поражение, и - обратно.

Преди години в Пловдив бе нашумяла следната история... Пищно сватбено тържество в най-луксозния по онова време ресторант "Тримонциум". Младоженката и сияещият младоженик приемат поздравления, подаръци, значителни суми от близки и приятели. Парите хубавицата прибира в кокетната си чантичка... И необяснимо как и защо, тя изчезва от празненството. Шаш, сватбата се разтуря, всички изпадат в паника, уведомени са съответните власти. Започва издирване. Търсят се мотиви и пр., и пр. ритуални дейности на властта.

След по-малко от седмица става ясно, че събраната от сватбарите пара е похарчена до шушка с истинския любим в скъпите заведения на Пампорово. Естествено светът нарече това предателство, но аз не мисля, че нещата са били толкова прости.

Първо, никой не си е поставял въпроса "Предателство спрямо любовта ли е това или предателство спрямо добре направените умозрителни проекти за живот в лъжа и лицемерие с нелюбим мъж?" За мен тоя случай е тържество на Любовта, отрицание на всякакви сделки в тая много специално сфера.

У жената е заложена склонността да проституира, да се предлага като стока за продан. Любовта обаче е неспокойно пиле, то не е така податливо на опитомяване и стоене в клетка. Заможният, добре устроеният в обществото самец, победителят, разбира се, силно изкушава за лов; уловен веднъж, впримчен в спиралата на женските капризи, той лесно се превръща в бита карта, именно понеже винаги е под ръка, винаги на разположение, способен да осъществи всякакви желания. Това удобство противоречи на природата на любовта, която - като висша творческа сила - се разпалва преди всичко от ограничения и препятсвия, от всякакъв род съпротива, а и любовната страст носи качества, необясними за обичайната логика.

Сърцето се възторгва от работи, необясними за разума, а докато е жив, човек се стреми не толкова да бъде обичан, колкото сам той да обича някого. Тоя обект на любовта трябва да е движеща се цел, да носи около себе си проблеми и нерешени въпроси, винаги да е недокрай изяснен и установен в пространството. Защо? За да предизвиква копнежи и мечти, за да разширява кръга на личния ни хоризонт с нови възможности.

Обречени сме на неспокойствие и тревоги, животът поначало е страст и страдание по непостигнатото. Постигната, целта престава да е цел, а любовта най-силно ни връхлита в катаклизмите, в съпротивата спрямо вече завладяното и превърнало се в материална субстанция. Ценим най-високо непостигнатото, там са нашите мечти.

Семейството като форма на съжителство най-често е компромис, понеже ограничава силно периметъра за духовен растеж, т.е. за авантюри и рискове. Една позната, да я наречем Марияна, десет години - по думите й - не погледнала друг мъж, очаквайки изневерилият й съпруг да се върне при нея; когато изгубила всякаква надежда, се втурнала в сексуални вакханалии, без да подбира с кого ляга и защо ляга. Неверника обичала, множеството случайни "гастрольори" не, бързичко им се насищала, не се усещала така привързана с никого другиго. Предлагали й брак, отхвърлила категорично предложението.

14.01.2002. Кажи сбогом! Спокойно го кажи. Животът е интересен в промените. Всичко се движи, преобразува се в нови багри. Разкошен е не застиналият пейзаж, а напреженията, които се натрупват неусетно и водят до нещо различно и ново като цвят, аромат, идея.

Връзката мъж-жена е динамично равновесие. Сексуалното влечение се храни с илюзиите на любов и хармония, но това са нетрайни, временни конструкции от духовен порядък. Обвързаност, ангажиране с една мечта за утре - колко трайно е то, ако единият от двамата вече е изчерпал любопитството си, енергиите си! Появилият се трети не е причина за срива на една Любов, тъй че него не го мисли, не го обсъждай. Просто кажи сбогом и продължавай нататък.

Понеже животът не спира дотук, освобождавай се от досегашното както змията съблича старата си кожа, както дървото хвърля изсъхналата си довчерашна премяна. Това е естествен процес на очистване: ако няма есен и зима, какво пролет ще е тя? Вържи с червена или синя лентичка спомените и ги заключи в миналите дни; в подсъзнателното те ще ти вършат полезна работа - това е натрупан ценен опит и не бива да гледаш към него с печал и горчивина, защото е залог може би за бъдеща щастлива любов.

Не усещаш ли предчувствие за нова, по-романтична любовна авантюра? В тия скучни наглед тъжни дни на равносметка ти си се обновявал, подготвял си се неусетно за онова, което вече приижда като бистър ручей към теб. Още не знаеш какво е то, но няма да ти се размине. Тъй че кажи сбогом и започни да източваш оръжията си за нови подвизи и поражения, които ще дооформят релефа на твоята личност като уникално присъствие в тоя греховен свят под безмълната божествена красота на звездното небе. Русокоса жена с много сини очи и бяла кожа само може да бъде тъй божествено безмълвно красива.

15.01.2002. "Мислех да водя дневник не със събития, защото такива няма да има, а нещо като хроника на случайни мисли и ежедневни наблюдения: "моята философия", моите pensees на фона на простички описания на времето и други природни явления." Навира ми се в очите тоя пасаж на стр. 6 от книгата на Айрис Мърдок "Морето, морето", бълг.изд. 1987.; дали от записките ми дотук, посветени на една отлитаща любов, не би излязъл роман? И ще го нарека... да речем, "Страданията на младия Вертер"* или ще го нарека "Сбогом, любов! Здравей, Любов!"

ЕПИЛОГ

Има победи, които по-добре никога да не си ги постигал. Най-малко съм пожелавал да унижа точно моето момиче. Очевидно не аз, а то само се срина от пиедестала, изграждан къс по къс така старателно и с толкова възхищение. В течение на десет години извайвах у себе си илюзията, а ето живата, жизнена и чудесна Re. за миг ме опроверга, принуди ме да започна да изтрезнявам, да опитам да проумея как дълбоко съм се лъгал... Нещо обичайно за всеки влюбен мъж! Е, вече всичко си идва на мястото. Да смятам, че съм прогледнал, ала защо ми е тоя... успех, тая победа над илюзиите у мене?!

Нямам нужда от ничии покаяния. Постепенно милият образ избледнява и заема формата на най-обикновен, делничен случай от моя живот. Дали ще се осъществи пожеланието й да се види устроена, смятам, вече съвсем няма значение за мен. Сбогом, любов! Благодаря ти все пак, че дълго ми бе светлинка и ако зависеше от мен, бих предпочел още да съм оня заблуден наивник, оня Летящ холандец в морето на любовта отпреди 18 октомври 2001 година.

Съжалявам, че не удържа на натиска, мила. Не те обвинявам. Твърде слаби сме, всички се поддаваме на различен род изкушения и в крайна сметка един по-рано, друг след повече съпротива, всички ние ставаме в някой объркан мъглив ден предатели на самите себе си. Особено податливи сме към тоя род предателства към самите себе си, когато е преддверието на есента... Затова пожелавам да намерим покой за съвестта си, да се примирим със съдбата на простосмъртни, да забравим, че за известен период от своя живот сме били крал и кралица.

Хубаво е, дявол да ни вземе, да си крал, пък макар и наужким, хубаво е навярно и да си кралица, пък макар и наужким...

Няма да те търся. Няма да тръпна в очакване да чуя звънливия ти глас. Разминават се пътищата. Зная, има някъде, тук - наоколо, може би съвсем близичко до моето кървящо сърце... истинска Любов. И ще продължа да я търся, защото приемеш ли веднъж, че всичко се купува, че и Любовта се купува, значи вече си бита карта, значи животът ти няма повече оня висок смисъл, какъвто е животът на истински влюбените.

tisss

______________________________________________
_{* Из ранното творчество на Йохан Волфганг Гьоте (1749-1832).}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: