Крайпътен ресторант

Из "Разговори по айсикюто"

ПОГРЕБЕНИЕТО

- Чета какво ти е отговорила E. и после какво ти си й писала. Много мило ми стана, котанче! Тъкмо се прибирам, няма и половин час, откак се върнах, след като висях час насред Пловдив да чакам автобус, който били го спрели от Нова година.

- И за къде си се бил запътил, ако не е тайна?!

- Чаках автобус № 26 да се прибера вкъщи. И накрая пак се изръсих за такси. Остана ми само мразуването. Прибирах се от погребение.

- ?!

- Починала чинка ми - на третия от петимата харманлийски братя Бояджиеви бившата съпруга. На 77 години. Седях настрани от опечалените роднини, докато отецът редеше словото пред изкопаната яма. Имах странното усещане, че чинка ми Кети, която иначе беше дяволит характер, е някъде наоколо и ни гледа угрижена. После седнахме в едно квартално кръчме, както си му е ред... да се разговорим за мъртвата и за това-онова. Братовчед ми, по-възрастен от мен с три или четири години, мой едноименник, на него се зарадвах, че макар и по такъв повод, се видяхме. Там беше и Аня Пенчева, която ми се пада някакъв вид роднина, ама не съм говорил с нея, пък и никой не ме е запознавал.

- Ми ще се запознаеш сам!

- С каква цел да се запознавам?

- Откъде да зная?

- Някога братовчедка ми я водила в редакцията, дето работех, да сме се запознаели. Хубаво, ама съм бил някъде по задачи и... вече няма кой да ни запознае, понеже оная ми братовчедка, която беше по-хубава и от Аня, почина, когато беше едва 38-годишна. Пък днес в колата си от кръчмето до центъра на Пловдив ме откара дъщеричката на оназ хубавица Нина, чиято дъщеря е станала по-изискана и от майка си, с която много се имахме. Та решила преди години Нина да ни събере двамата с едва прохождащата в артистичните среди Аня от Троян, сеир да гледат дали нещо ще се получи... Е, затова казвам, че за нищо на света няма да съм човекът, дето ще подаде пръв ръка на примадона от т.нар. хайлайф.

От всичко най-интересното бе, че отецът, белокос белобрад мъж, се оказа разкошен характер, та реших, че ще му се обадя някой ден в черквата зад пловдивската Чифте баня да продължим мухабета за Internet като средство за комуникация, за "изпуснатото", както се изрази, младо поколение българи, за нашата източноправославна църква.

Като че чинка и от Оня свят пак направи мил жест към мене.

Пловдив, януари 2007 година

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: