БАЛАДА ЗА СУЕТАТА И НАДЕЖДАТА
Dixi et animam levavi!*
Във джоба не свъртял петак, аз имам планове големи, макар на вид да съм глупак в широкото поле зелено и чат-пат влюбен, виждам как тук всичко се променя - след слънчев ден се спуска мрак, но ние сме до време.
След някоя година друг ще ниже стих и рими, ще зъзне посинял от студ над истините зрими, че суета владее тук под небесата сини, докато сгърчен като труп от тоз свят си замине.
...Въртим така и онака, животът ни е чудо: докато го държим в ръка, за къшей хляб се трудим; и пак щастливи сме така, макар и малко луди и всъщност, просто няма как да бъдем вече други!
Пловдив, 20 февруари 2007 година
tisss  ___________________ * Казах, и ми олекна! (лат.)
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|