ВИДЕНИЕ ОТ СТАРАТА КРЪЧМА В ТРИГОРЦИ КРАЙ БАЛЧИК
На таз, която зачервена ми хвърли погледи от свян,
тъй както пиехме засмени, цинизми ръсещи без срам -
посред хвалбите пиперливи самодоволни куп мъже!
За миг в очите й учтиви съзрях бесилка и въже.
И себе си видях увиснал като парцал от стар костюм,
ловец един на странни мисли, в които няма капка ум.
Пройдоха жалък и наивен, макар и с остричък език,
усетих в миг как си отивам, през устни шибнат със плесник.
Тъй нежен уж й беше жестът в оплесканата механа,
че оттогава пия вместо да падна тих на колена.
И бъбря, и от смях до болка разчекнал съм устата зла;
о Боже мой, как може толкоз! По-силна любовта била...
Стоеше там, покрай вратата. И вече тръгваше навън.
У мен се люшнаха житата и всичко беше като сън.
Дъждът във облака усетих. Обля ни мека светлина,
в която бяхме куп несретни мъже, мечтаещи жена.
Пловдив, 22 февруари 2007 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
