Из "Разговори по айсикюто"
РОЗОВ МРАМОР НА СВЕТЛОСИНИ ЖИЛЧИЦИ...
- Привет!
- Прюветь...
- Тук ли ще си после? Не сме се чували отдавна.
- "Във някаква хотелска стая целувах твоите гърди..."
- Ахаха, яко е туй!
- Яко, та се къса.
- ХАРЕСАХ ГО ОЩЕ ВЧЕРА
- Няма да престанеш да ме шашваш...
- ЗАЩО? Че с какво мога да шашна аз!!!
- И аз това се питам.
- С нищо.
- Напротив. Ти си като самото желание, котанче!
- Аз!!!
- Хлапаците около тебе дали го усещат?
- Не зная. Мисля, че да.
- Дано! Просто никой мъж не заслужава да е единствен в тоя случай.
- Какво искаш да кажеш?
- В смисъл да му вдигаш черкви, паметници, параклиси...
- А той на мене?
- Задължително - изящна статуя на голо момиче от розов мрамор на светлосини жилчици...
- O! Значи, този, който ме е намерил, не ме заслужава!?
- Поизчакай малко. Мъжката кратуна бавно узрява, ако не е зряла вече преди това край друго момиче...
- Чудесно! До скоро. Довечера и следобеда съм си вкъщи.
- Обади се тогава по някое време с някое любовно стихотворение, току-що написано от теб в чест на твоето момче.
София-Пловдив, февруари 2007 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Крайпътен ресторант
Отговори
Цитирай
