Цитат:

---

Какво възторгва толкова нашите апологети на Умберто Еко (роден в 1932 г.)? Та писаното вони на средновековна плесен. Дразня се, че виждам в романа "Името на розата" снобския напън за реванш, за реабилитиране на умозрителното, което ни се сервира в златен поднос като връх на модерния философски роман. А пък не е нищо ново, освен забравени отдавна преодолени насилия над словото.

И още един аргумент! Притчите в евангелските текстове са естествени, човеколюбиви, изчистени от детайли. Тук детайлите затлачват образа, потискат внушението: и резултатът - тежко подвижен като средновековен испански галеон, или като бомбардировач Б-52, ако помните Виетнамската авантюра на Щатите... Та тежко подвижен като плътна застояла тиня се провлача разказът - говоря за романа на знатния италиански университетски плъх.

Приемам "Името на розата" за несполучлив опит да се подчини художественото на научното познание. И каква претенциозност, Боже мой! Логичното (или с други думи - научното) подхождане в никакъв случай, според мен, не може да оспорва интуитивното, т.е. художественото, начало в нашето съзнание и в реалния - уж хаотичен - живот.

Животът, като поредица от събития и състояния, от кръстопътища, връщания и въртене около оста си, всъщност съвсем не е хаотичен, ала прозрението е много по-скоротечно и по-целеустремено от "мудната научна логика".

Нямам друг тъй креслив спомен за снобизъм в цялата му пищна наглост. Сравнете кой да е пасаж от романа с текст от Библията, и би трябвало да усетите разликата между стойностното и фалшивото във високите сфери на духа.

---

Откъде знаеш, че Умберто Еко си е поставил за цел да ни отведе "във високите сфери на духа" и да ни покаже стойностното и фалшивото там, каквото и да значи това? Може би човека се забавлява пишейки по този начин, както аз се забавлявам четейки го?

Екстри: