"...За едно хлапе, което си играе на челик (или испанския му еквивалент) на пристанището в Барселона преди 400 години, галеонът би бил нещо безкрайно интересно и красиво, а за циничния еднокрак просяк на ъгъла до кръчмата "Пияната русалка", галеонът би бил още един скапан кораб, а благородниците, които слизат на брега - поредните богати скапаняци. Чиста случайност е кой от тях си ти и кой от тях съм аз в момента, в който "Името на Розата" е попаднала в ръцете ни, но не е ли едно от качествата на писателя да гледа през различни очи?..." (Из реплика на good zombie)
Карамба! Абсолютно прав сте, good zombie. Накарахте ме да се почувствам гаден брадясал еднокрак тип с две патерици и чувал сухоежбина на гръб край пристанищната кръчма "Пияната русалка". Понеже имам изблици на романтизъм чат-пат, а и понеже все пак съм оптимист по природа, рррррешително си избирам да съм едно от хлапетата, които си играят на чилик и мачка, но не край пристанището на Барцелона, а да речем - по някоя от прашните улички на Харманли. И Вие, значи, ми водите с петстотин бройки в резултата...
Това е положението! Очевидно всеки от нас ще се запъне като магаре на лед върху своето лично мнение. Обаче тук имам известно морално предимство: Вие защитавате позиция, която е всеобщото мнение на огромна група почитатели на знатния Умберто Еко, пък аз съм комай сам в своето пристрастие. Което си е обаятелно все пак, да речем, от позицията на един ъ-ъ-ъ... Чарлз Буковски.
Добре де, предавам се! Прав сте. Това слага ли край на спора?! Викам, да минем на някоя по-весела тема, а!
Що се отнася до испанските галеони, над всичкото множество от подходи към галеона като такъв, пропътувал съм океана с двайсетина такива галеони, които авантюрист бе закупил от латиноамериканска компания на безценица и пробваше да ги прекара през Атлантика към Европейския материк за разфасоване, т.е. за да ги продаде за скрап. Циганска му работа! И от далаверата, значи, нищо не излезе. Бурният океан глътна почти цялата таз вехта армада от тежкоподвижни и обречени корита, запокити ги към дъното, а моя милост - като прилежен читател на тая история - помилва, и тъй с плуване брус, демек, на собствен ход се добрах до златистия бряг край Китен. Що край Китен, ако ме питате, е, тук вече нямам никакъв смислен отговор.
Бъдете здрав! Кеф ми е да споря с Вас. Ако това може да се нарече спор... изобщо и въобще.
Пловдив, 23 февруари 2007 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: За испанските галеони
Отговори
Цитирай
