Това е положението! Очевидно всеки от нас ще се запъне като магаре на лед върху своето лично мнение. Обаче тук имам известно морално предимство: Вие защитавате позиция, която е всеобщото мнение на огромна група почитатели на знатния Умберто Еко, пък аз съм комай сам в своето пристрастие. Което си е обаятелно все пак, да речем, от позицията на един ъ-ъ-ъ... Чарлз Буковски. (Фрагмент от реплика към good zombie)
- Tisss, не знам какво е морално предимство. Горният цитат ме кара да си мисля, че е нещо, което придобиваш, заемайки позиция различна от общоприетата. Спомних си за Джордано Бруно (и Буковски е добър пример) и се зачудих заради моралното предимство ли името му е достигнало до мен или заради нещо друго... Кому е нужно моралното предимство? (Реплика на агаве)
- Не ми е по-ясно, отколкото на Вас, агаве... А дали във въпроса не се съдържа отговорът? Истината не иде от едно място, а от много места - и често сме свидетели да ни представят част от истина за нещо цялостно.
Има философска притча, ако се не лъжа, при зен-будизма - как трима слепци описали що е слон... Разпването на Богочовека Иисус е поучителен отговор за т.нар. "морално предимство". От друга страна, ако Вселената е дело на свръхразум (Бог, Йехова и пр.), основата й ще да е духовна, не материална, понеже материалното е подвластно на времето, докато духовното (нравственото) не е подвластно на времето.
Разбира се, селският тарикат сладко-сладко ще ми се надсмее, но не бих искал да съм на мястото на селския тарикат. Нека селският тарикат царува в кочината, дето пак ще се накърка, и вероятно пак с чужди пари, и тъй ще е по своему щастлив в живота. Неговото щастие не ме изкушава; след пиене махмурлукът и дантеленият черен дроб морят пияниците-селски тарикати, и не само по околните на моя роден град села...
Бъдете здрав!
Пловдив, 24 февруари 2007 година
("Цинк") ПОСЕГАТЕЛСТВА И ОПАСЕНИЯ (8.)
Продължение от 23.02.
Преди да променим обществото, трябва да променим себе си, т.е. - обратно на Марксовата теза относно битието и съзнанието. Левски е качествено друга структура, непозната дотогава не само в съзнанието на европееца. Април 1876-та е затихваща вълна от личности, които изкушават обикновените българи да променят не толкова битието, колкото подхода към себе си и света.
Пътуванията на карловеца из Българско, т.нар. от нашите историци "обиколки" за изграждане на революционна мрежа, напомнят мисиите на ап. Павел. Сходното е, че двамата въвеждат качествено нова основа за организация; и двамата наблягат не върху отрицанието, а върху вид съгласие, договор между равноправни, обща мечта, творческа интуиция, обединяване без фанатизъм, чрез смирение във външното, за да избуи и укрепне вътрешната убеденост в своето.
Най-злостните отрицатели, антиподите на Апостола, колкото и странно да е, не са ни турските мекерета и шпиони, нито самите бейове и чорбаджии, а хора от самата вътрешна структура, измежду т.нар. "посветени" - Анастас (или Атанас) п.Хинов, Димитър Общи... Това, което и ап. Павел, и Васил Кунчев внасят, е обръщането на посоката за революция преди всичко към съзнанието, решително не - към битието.
Къде отива тогава идеята на Карл Маркс за битието, което определяло съзнанието! Значи, прав ще да е англичанинът Пол Джонс*, когато твърди, че Маркс чете, т.е. прилага евангелието и въобще библейските прозрения наопъки, с главата надолу. "В началото бе слово", "рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина"...
Неслучайно фарисеи и книжници са най-злостните противници на Иисус, а предател е най-любимият му сред учениците - и това е ковчежникът, ползващият се с най-голямо доверие.
Народ с ниско самочувствие не е способен на решителни промени в материалното. А самочувствие, т.е. осъзнаване на собствените достойнства и задачи - това е сфера на интелигентния ум. Оръжия, стратегия и тактика идат подире. Затова днешните ни проблеми като нация предстои да бъдат решавани първо от единични прозорливи умове, а не от тълпите бедстващи, които скандират по площадите на България със стиснати юмруци и злост към управниците.
Обществото е единна структура. Хаосът е преддверие на стремежа към ред и хармония. Аристократите на духа са част от човечеството, плът от "народа", и съвсем не богоизбрани самодоволни вождове, обитаващи дворци и оазиси на славата. В тоя смисъл духовните личности са натоварени с нашите общи очаквания, призвани са да служат, не да ни управляват и не да се лумкат в гърди самодоволно. Тяхна задача е да формулират какво следва да се върши от нас, мнозинството унижени и оскърбени.
Най-решително подкопава властта на престъпниците не оръжието на Силата, а формирането на обща убеденост, че повече така не бива. Всичко друго върви подир това.
Снишили сме се не поради малодушие, а защото не сме наясно какво да правим. От двата възможни подхода - бунт или съгласие - смятам съгласието за перспектива. Героизмът не решава проблемите, а ги заобикаля, като реди образи на достойнство в хаоса. Наивно е да мислим, че Паисий, Раковски, Ботев, Левски са се размечтавали как по-героично да загинат. Животът не се нуждае от красиви мъртъвци; смъртта на неколцина от най-духовните ни личности лежи извън контекста на тяхната прозорливост за България.
Изобщо, революцията в сферата на творческите проекти няма нищо общо с трупове и кръв. Трупове и кръв се появяват там, където нетърпението и фанатизмът избиват връх. Какви яки спирачки трябва да има у Левски, ама сякаш не го виждаме! В дейността му събирането на оръжия и муниции, изработването на планове за въстание е средство за промяна на съзнанието у българина, а не крайна цел.
Да обориш погрешна теза, учение, философия, оръжие понякога е бунтът, въстанието, стихийният метеж, тоталното отрицание? Струва ми се обаче: Бенковски не е разбрал докрай силната страна у Левски... Наложи ли се да се доказваш с куршуми, с кръв, значи, като разум вече си изгубил най-необходимото за разумността - спокойствие... за проникване във вътрешната субстанция на противника. Крепостите се превземат отвътре, понеже са градени тъй, че отвън да са напревзимаеми.
24.02.2002. "Със свобода на избора и с достойнство, като създател и ваятел на самия себе си, ти можеш..." Начало на по-обширна мисъл, изречена в зората на Ренесанса от Пико дела Мирандола. Защо ли именно Поезията и Драматургията вървят преди останалите изкуства, а според мен, вървят и на стъпка пред философията? Имам доста да напиша оттук-нататък, но и знам, че не бива да бързам, не трябва да съм припрян.
Някои идеи, гледни точки, сюжети на мисълта ми се явяват накуп като Апокалипсиса на Йоан, други - които са с по-песъклива структура - буквално ми се ронят между пръстите, посегна ли да ги описвам веднага щом ги съзра. За тия, вторите, ми е необходимо време, докато се настанят (изскочили веднъж от подсъзнанието) в съзнателното и заемат свободно съответните си форми.
Още на 20-22 години преживях потреса да открия, че повечето от т.нар. меродавни оценки на най-авторитетни личности (писатели, литературни критици, политици, университетски преподаватели по философия и езикознание) ако не са дълбоко сбъркани, са ни изкривено представени заради конюнктурата.
Възпитаваха ни, че мнозинството (и тук употребяваха оназ фалшива, но любима, така обичана от демагозите думичка - "народът"), та мнозинството по-вярно виждало нещата от отделната личност... Сега проумявам, че оценката за това и онова не е само лъч, стрела, бойно копие срещу обекта, но има и обратно действие: самата оценка веднага ни дава представа кой, що за птица е оценяващият.
Цялата ни сглобена през последните шейсетина години История е погрешно написана не защото историците са били некадърни, а защото в миналото са имали други задачи, една от които е да вдъхновят, да оправдаят кое-що. Тия стари тълкувания ми пречат днес спокойно да обсъждам взаимоотношенията си със съседите ни на Балканския полуостров. Промяната в съзнанието ми на българин вече не може да приеме, че за мен е изгодно да съм опозиция на Европа или Северна Америка. Щатите или Русия бих ли могъл да възприема в себе си не като заплаха или като мил господар и бащица? Само в това ли е моята история???
Имам най-могъщото средство да поставя на местата им и Русия, и разбогатялата Северна Америка - просто да ги разиграя като фигури от гледна точка на моя личен интерес - аз, простосмъртен жител на планетата. Защо да гледам към себе си все като към жертва; нещата могат да бъдат и другояче поставени.
Осама бин Ладен би т.нар. "цивилизован свят" с оръжията, които тоя цивилизован Запад бе изработил, за да пази господството и самочувствието на богатите. Стореното от идиотите на бин Ладен е отвратително, но е основано като проект именно от най-неочаквана гледна точка. Ето какво значи преосмисляне на историческата, традиционната картинка!
Грешката на бин Ладен е поради елементарен тип "философия"; то е подходът до края на Втората световна война... Ала не унижавай човека (или страната, с която смяташ да договаряш), защото достойният е по-добър дори за противник, отколкото да имаш край себе си слуга (или - както си мислиш, приятел) със смачкан фасон!
В момента, когато изоставяш сражението, печелиш. Какво?! Печелиш завръщане към уюта на своето "аз" и възможности: да потърсиш (а то ще рече - да откриеш...) друг вид подходи. Едно сражение е само епизод и какъвто и да е изходът от тоя епизод, не бива да губим представа за многообразието на шансове, които ще ни изненадват приятно в следващите дни и години.
Да напусна полето на конфронтация, ще рече: тоя противник, опонент, антипод престава да ме озадачава, пренасочвам духовната си енергия, важно е аз какво решавам, а не една натрапена битка, не противник, за когото бих бил удобен аргумент да се докаже пред света.
Човек не воюва с жаби, нали! Защото каквото и да направиш във войната с жабите, винаги ще изглеждаш, пък и ще си - смешен, празен, глупав.
Висша техника при сблъсък (битка, война, спорове от всякакъв вид) е, смятам, овладяването на умението да сменяш ритъма, да забавяш или ускоряваш, да засилваш или отслабваш натиска; тая гъвкавост не значи да се обезличиш, а точно ти да си диктуващият, водещият "играта". Защо ли човечеството досега все забравя, че в живота освен принципите останалото най-често е игра... често игра на живот и смърт, но все пак игра?!
Да погубиш, да убиеш, да обезличиш - това цел ли е! Цел за неандерталеца, не за мен. Моят противник може да ми е всъщност най-верен съмишленик; аз съм длъжен да го уважавам, понеже ми помага да узная кой съм, какви са слабостите и достойнствата ми.
Страхувайте се от оня, който не отвръща на удара Ви! Той е най-опасният... Просто не знаете кога ще ви се яви на пътя в блестящи доспехи, въоръжен с неприятни за вас изненади.
Фукльото, елементарният тип грандоман и самовлюбен се възторгва от победата само заради овациите, заради чисто материални лични изгоди, т.нар. "аванта". Въобразявам ли си, че са възможни сблъсъци, в които и двете страни печелят??? Цитат от Корана: "Хората са заспали. Трябва ли да умрат, преди да са се събудили?"
Богат е отличаващият същественото, а не трупащият ненужно; богат е разхвърлящият товара, а не събиращият знаци на власт и влияние; богат е свободният, а не самооковалият се от амбиции и подозрения. Отпусни сърцето си, то знае как да тупти! Следвай естествения ход на нещата и няма да съжаляваш!
- - - -
Спрямо Re. съм се освободил вече от желания, не се чувствам обвързан пряко. То обаче не означава безразличие и липса на ангажираност; за мен тя остава "моето момиче". Така продължавам да бъда влюбен, без да съм зависим от реалността, от променената ситуация.
Външно, за страничния наблюдател навярно ще да съм кръгъл наивник, ала всъщност съм по-богат отпреди, моята любов не изисква ответни реакции, не зависи от нечия благосклонност или капризи; в такъв смисъл съм по-свободен отпреди, а и любовта ми (без да е платонична) е станала по-духовна, по-изчистена от рутина и дълг.
Нещо повече - самата Re., реалната Re. не може повече да ми влияе; любовта ми си остава моя лична, вътрешна работа: не влечение към плът, а към една илюзия, далеч от битовите традиционни стереотипи за жена и любовница.
Очевидно случаят е фиаско, понеже съм пренебрегнатият; вземайки обаче ситуацията като игра, откривам качествено нов, различен подход към себе си в тая игра - моя си живот и Любовта, която го огрява.
Следва
tisss 
__________________________________________________________
* Пол Джонсън, "Интелектуалците", бълг.изд. 1994, с. 76 и нататък. Бел.м., tisss.
|
Re: За испанските галеони
Отговори
Цитирай
