ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ЛОШИ ПРЕДЧУВСТВИЯ
РЕФЛЕКСИЯ*
Небето се разтваря над земята.
Издува се мехурът на океаните.
Пухче е човекът, върви си по пътя
и Съдбата пред него е сянка -
води го, а той се съпротивява,
но пак си носи кръста от бреза.
Орелът се спуска от върха;
тича мишле... скача по сухата пръст...
Ще го сграбчат ли орловите нокти?
Това е неизвестно в тоя миг, но е важно;
а след време даже няма и да го мислим.
Предначертаното е избродирано с алени конци.
ЮНАЧЕ!
Откъде долетя при нас, юначе?
Заешка опашчица си. От облака идеш,
от оня огромен сив заек горе...
В козината му светкавици искрят,
озаряват за миг планините -
застинало стадо слонове в мрака.
Пловдив, 6 юни 2001 година
tisss 
___________________________________________________________
* От лат. reflexio: 1. фил. Размишление, самонаблюдение, анализ на собствените мисли и преживелици; отзвук. 2. физ. Отразяване на светлина или звук от повърхността на предметите; отражение. Вж. Речник на чуждите думи в българския език, изд. 1978 г., с. 647.
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
