Въведение ІІІ

("Цинк") ПОСЕГАТЕЛСТВА И ОПАСЕНИЯ (9.)

25.02.2002. И тъй вече съм независим от Re., а и не се притеснявам за нещо изключително несправедливо и странно - не страдам повече по клетката с дебели решетки, в която сам се бях напъхал заради тая жена. Бях пленник на илюзията; вече съм господар на илюзията. Тая илюзия някак естествено стана сектор от периферията - мога да я призовавам за известно време, мога да забравям за нея, мога изобщо да я оставя да избледнее съвсем, т.е. тя изгуби онова драматично влияние над моето "аз".

Трябва ли да съжалявам, че точно такъв тип жени (неверни, самовлюбени, безскрупулни, егоисти и изкушени само от материалната изгода) са ми се изпречвали в моя живот? Или такива са всички Евини щерки поради естеството на женската природа?

Следствието определя често причината, но досега не бях забелязвал това. Свободата - за да я осъзнаем, изисква разочарование и отвращение от предишното статукво. Промяната завърта калейдоскопично все същите уж елементи, обаче фигурките са нови...

Снощи (или тая сутрин) сънувах татко. Тикаше ми в ръцете дебела пачка банкноти, газех бистра, плискаща се вода, изкачвах с жигулата стръмни улици, а сестра ми лапаше сладолед на клечка и все нещо ме дразнеше с желанията си. Като ми връчваше парите, баща ии рече: "Прави, каквото намериш за добре, искам синът ми да е щастлив"... Нещо от тоя род рече. Дори в съня съзнавах, че е дошъл за кратко при нас от Света на мъртвите. Но на сестра ми не обърна никакво внимание; пък приживе много я харесваше, гордееше се, че има толкова красива дъщеря.

- - - -

Тъжно ми е да го изрека, но моите страхове и грижи нямат всъщност нищо общо с нея; реалната Re. е най-мъртвият човек за мен, не ме интересува тоя очарователен мъртвец, по-далечен за сърцето ми от всички действително отишли си от живота мои родственици и приятели. Не желая да я виждам. Не желая да ми задава с учтив тон каквито и да са въпроси. Изобщо не ми е необходима повече.

"Именно отчаянието и само отчаянието поражда героичната надежда, абсурдната надежда, безразсъдната надежда" - писано е от испанеца Мигел де Унамуно, най-вещият тълкувател на Сервантесовия Дон Кихот.

Говорейки за смъртта на една любов (твърде лична история междувпрочем), имам пред очи контекста на цялата ни планета, предвид надеждата и отчаяната страст за интензивен живот в пространствата на духа.

"Ако мозъкът беше толкова прост, че да можехме да го разберем, щяхме да сме тъй прости, че нямаше да можем" - Лайъл Уотсън, биолог от САЩ, за изследванията върху особеностите на човешкия мозък...

"Равновесието на живота е "пунктирано" от време на време от жесток стрес" - обяснение в популярна форма за изследвания върху еволюцията от Стивън ван Гулд: харвардски био- и геолог, и Найлз Елдридж от Американския музей на естествената история (в САЩ).

"Мисли така, сякаш всяка твоя мисъл ще бъде изписана с огън на небето, за да я видят всички и всичко" - из "Книгата на Мирдад" (?!).

"Това, което търсим, е онова, което търси" - мисъл на св. Франциск Асизки (1182-1226), живял едва 44 години... колкото А. П. Чехов.

"Някъде в сърцевината на опита има един ред и свързаност, които биха ни изненадали, ако проявявахме достатъчно внимание, достатъчно обич или достатъчно търпение" - Лорънс Даръл, североамерикански писател, в съчинението му "Джъстин".

26.02.2002. От началото на тая година Re. излъчва сигнали, че желае да се срещаме и да разговаряме. Защо отбягвам ли?! Защото откривам нарастващото й пренебрежение към мене (парадокс!). И разбира се, правя всичко по силите си да й помогна в тая насока.

Не ме ласкае идеята й да ме вмести някак между другото в живота си, изпълнен с присъствието на новия й любим. Аз лично нямам необходимост от нейните разкази, споделени чувства, идеи, планове и съмнения.

Жените, с които ми се е налагало да се разделям, независимо че са ме отритвали по своя воля - все един и същи подход ми демонстрират: появяват се на хоризонта след време, все едно нищо не се е случило и старата връзка си съществува непокътната. Тия намерения са затихващи вълнения: все по-ефирни вълнички върху езерото, дето преди е бликал гейзер от чувства, напрежения, изпепеляващи страсти... С време старата любов престава да им пречи да се посветят изцяло на новата си любовна връзка... и тогава най-сетне ме оставят на мира. Горките лисанки!

Приемам изневярата за най-лошия тип посредственост. Просто жените, които ми се намесиха по свое желание в живота, до една сами се сриваха в материалния си егоизъм и ограниченост. Жал ми е за тях, но не мога да се правя на бавачка, на впрегатно животно или на машинка за удовлетворяване на женски капризи и желание за плътски удоволствия. В ролята на жиголо някак не се виждам.

Вероятно Принцесата, която е била отредена за мене, някое говедо сега я прегръща... и аз никога няма да я срещна в тоя живот, уви.

- - - -

Когато дълго време притежаваш диамант, преставаш от един момент да го цениш, просто не го и забелязваш. Къде е причината? Във всеки случай диамантът не е виновен, нали!

Нямам самочувствие на незаменима ценност, но когато съм поемал ангажимент по неписани договори, не съм предателствал. Инак знам, наоколо гъмжи от бъдещи предатели с меки влажни очи, които предатели са готови да ти съчувстват, след като са те предали. Някой да разчита на тебе, да ти има доверие.. смятам за отговорност, но и за начин да се докажеш кой си и склонен ли си да се продадеш.

Мижитурковци, духовни джуджета на висока длъжност и обградени от възторжени почитатели - това все по-често ми се случва да виждам напоследък.

Лечителят вътре в нас е най-мъдрото, най-сложното, най-интегрираното (приобщеното) същество във Вселената.

Емил* завчера се оплакваше от съботния си крос и аз му казах по тоя повод, че физическите упражнения трябва да са с мярка, колкото да доставят радост за тялото и духа. Добавих, че се уча от котката; котката все уж мързеливо се изтяга, а как успява да съхрани взривната си пъргавина!...

Ако духът ти е ведър, енергичен, оптимистичен, цигарите, мисля, не биха вредили; явяват ми се необходима доза стрес за преодоляване - нещо като репетиция за аварийни ситуации в бъдеще. Животните, например, са много по-наясно с това, което им помага при болести и травми. Любовта лекува; не познавам по-добро съчетание за лек от Любовта и Приятелството. Който обича красиво, не боледува; той е зареден с положителна енергия от ангелите в небесата над нас. Понякога нощем в просъница, с полуоткрехнато съзнание, затворил очи... ги виждам тия великолепни в нежността си същества, усещам пърхането на поне четириметровите им в разперено състояние белоснежни криле.

Почти възвърнах усещането, че съм щастлив; в дреболиите съм по-щастлив отпреди 18 октомври 2001-ва... може би понеже откривам неподозиран дотогава разкош в изследването върху трансформацията от плътска към духовна привързаност спрямо Re.

27.02.2002. Източна мъдрост**: "Ако видиш Буда на пътя, убий го!" Авторитетът оковава творческия гений у човека, затваря го в схеми; антипод на авторитета могат да са, мисля си, съчувствието, приятелската ирония, радостта, любовта към живота в развитие, а не към закостенели, към застинали монолитно представи и форми.

"Истинското страдание е безпощадно" - не знам от кой духовен учител в древността е казано, но съм се уверил, че е вярно. Ценя стипчиво-горчивия вкус на истинското приятелство, а не поглаждането по крилцата с милозливото "Ай, колко сме си добрички!" Болезненият тласък в муцуната е по-здравословна реакция от успокояващото примирение с болката, отколкото отклоняващата встрани лъжа.

"Трябва да живееш вътре в себе си и да зависиш от себе си, постоянно със запретнати ръкави и в готовност да започнеш" - мисъл на Хенри Торо, трансценденталист от първата половина на ХІХ век, янки, от САЩ, роден около 1836-та, малко преди да се роди Васил Левски (1837).

Паисий е роден в 1722 година, Джордж Вашингтон, първият президент на САЩ - роден в 1732 година. Двама бащи на две съвременни национални общности с коренно различен характер, макар формирани по едно и също историческо време.***

Съзнанието е моето битие, моята авантюра. Нищо от реалността няма значение, докато не го вплета в моите представи, докато не го усетя и съживя със сърцето си. Не е достатъчно да знам, нужно ми е познание, трансформирало се в чувство, както става това в музиката, в песента.

Ние променяме света според собственото си отношение към него. Егоизмът капсулира живота, превръща ни в затворници на самите себе си; Любовта е, която ни приобщава към растенията и животните, към морета и планини, към останалите човешки същества на тая залутана из Космоса планетка.

Политическото разделение на партии донесе купища разочарования вместо очакваната еуфорично радост. Защо, Боже мой, толкова се объркахме с тия партии-мартии?!

Вместо да ни бранят от Злото, партиите-мартиите ни вкараха в спирала на озлоблението и ненавистта между хора и държави, между етноси и религии. Това не е перспективният подход, защото не служи на обикновения, честния и отрудения гражданин, а изключително служи на групи самозванци и грандомани, устойващи се за наша сметка, ползващи се с нашето доверие.

Тия грандомани са духовно осакатени от амбиция за власт, за успех, за слава на всякаква цена. Истинският лидер на едно общество е гражданинът, а не ония, които сме избирали да ни служат, но всеки ден, всеки миг нарушават договора си с нас.

Ние сме огромна сила, която търси, но все още не е открила своето величие и красота в духа.

Учениците трябва да открият учителя си, а не обратно. "Застани над нещата, продължи пътя си и бъди свободен" - още един съвет на цитирания вече Ринзай. Човек следва качества, а не хора.

Често бъркаме стила с някоя личност, у която съзираме тоя стил; но личността може да се промени, да смени ритъма и посоката... Затова човек следва да търси качества, а не хора.

Вече отбелязах, когато обсъждах Левски в контекста на Иисус, че Левски продължава Иисус, доразвива учението, философията на Христос, а и че самият Иисус би бил доволен (ако съществува), защото задава не границите, не лимита, а посоката на разкрепостяваща човечеството плодоносна идея за сътрудничество и добронамереност между човеците. Няма граница за разума, съчетаващ се равностойно с интуиция, т.е. с особена чувствителност към ядрото от информация в Космоса около нас.

Океан от светлина пред въображението... И колко ръждясала, скърцаща допотопно машинария изглежда от тая позиция световната политика в зората на днешния уж модерен ХХІ век!

tisss

__________________________________________________________
_{* Емил Калъчев... Дължа му извинение, че дотук в тия записки все бъркам датата на раждането му... Та отворих втория том на българската литературна енциклопедия и веднъж завинаги да уточня: въпросната дата е 12 август 1932 година.

** Изречена от Ринзай, който пояснил: "Не се впримчвайте в никое учение!"

*** Съвременното обществено съзнание, не средновековното! - започва да се формира у нас, следвайки сякаш драматичния Предговор на Хилендарския монах към сборника компилации относно колко велики в далечното минало били българите. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: