Въведение ІІІ

Да, трябва да внимаваме с Тъмната Страна.*

("Цинк") СЪРЦЕТО Е САМОТЕН ЛОВЕЦ

10.03.2002. Внезапно бях обхванат от привличането на жена, която никога до тоя момент не съм срещал на живо, виждал съм я само на телевизионния екран да чете вечерните новини, а вчера сутрин я видях в едно студио сред други известни от по-преди телевизионни говорители... (Пиша това не от 17 часа на 10 март, както съм отбелязал първоначално в бележника си, а на следващата сутрин, понеже доста се колебаех, надсмивах се над себе си; реших, че не е сериозно да изпадам чак в такова умопомрачително настроение на нежност.)

11.03.2002. Пишейки горните редове, сега вече си мисля, че има връзки между мъж и жена, за които логическият подход е направо неподходящ и неспособен нещо да изясни. Ароматът на любов е като едва доловимото ухание на розов цвят в стаята. Ала колко плътна и разтърсваща е тръпката, може би точно защото няма никаква - абсолютно никаква, възможност тая "любов" да се материализира.

Екранният образ ме изкуши вчера в непознати пространства, идеше от дълбините на подсъзнанието, от друг живот, когато съм бил в предишни времена някой друг; идеше при мен като спомен...

В някакъв вестник преди месец или два бях мернал цветни фотографии на цяла страница - същата жена край новичък велосипед. Отгърнах проспект на магазините "Метро" там, където е заснет подобен велосипед, и си помечтах да имам такава вещ. Усетих се щастлив заради спомените, когато яздех велосипед "пони", заради спомена за ветреца, който свисти тихичко в ушите, разпилява косата ми, докато препускам край зелени поляни или из алеите край Марица, или където и да било в тишина и радост, огрян от слънце.

Ето че - докато записвам, образът й полека-лека избледня, стопи се от само себе си, но вече знам: тя е моя, заселила се е в подсъзнанието ми, очарователно неспокойна, представяща се обаче в строг образ и всъщност изкушаваща ме.

Не е ли то ангелският вариант на привличането? Тя не знае какво излъчва, но лъчистата й енергия ме кара да фосфоресцирам от стотици километри разстояние.

Съсредоточавайки се върху физическата й повърхност, откривам уют у себе си, там, където част от мене се прегръща и целува с част от нея. Целомъдрената Лаура вероятно така е предизвикала стотиците стихове у влюбения в образа й Франческо Петрарка.

13.03.2002. Колкото са ти по-плитки корените, по-лесно мразиш. Дъбът не мрази; мрази копривата. Злобата е безпомощност на духа, липса на духовност, бездарие, нещо срамно, което - като кървящите язви у прокажените - те изолира от света.

25.03.2002. От няколко дни, седем или осем вече, лениво чета, препрочитам разкази на Хайнрих Бьол; някак печално навлязоха у мен позабравени мелодии от студентските ми години. Конкретно, припомням си моя разказ "Мелодиите на Дино", писан, когато съм бил двайсет - двайсет и еднагодишен. Та тая сутрин, кой знае защо, измъквам цветен географски атлас и проследявам по картата на Германия откъде е минал героят от разказа, дал наслов и на сборника в българския превод - "Джуджето и куклата"...

За суетността, за случайните дреболии, които така някак, уж минават между другото, а оказват толкова силно влияние над нас, се говори в тоя разказ за дъждовен ден, когато на пръв поглед като че нищо особено не се случва... Толкова безсмислен понякога изглежда животът, именно когато е най-изпълнен с послания!

Такава плътна меланхолия ни обгръща, особено когато дните са като днешния - начумерени, ветровити, хладни, сънливи!

Снощи се будих на три пъти; първия път като се събудих, прониза ме като ток откритието, че тая любов с Re. аз сам я удуших. "Не си виновна ти, коте! - помислих си. - Аз съм удушвачът. Аз не мога да простя пренебрежението. Ти стори всичко възможно нещата помежду ни да си останат непроменени, но в своето безразсъдство горях ден подир ден всички мостове между моето и твоето сърце.

Сърцето обича, когото си иска.
О, как с никого не се съобразява!
Ти му казваш: "Не бива, грешно е, невъзможно е" -
а то своето си знае...
И всички му казват: "Не бива! Не бива!"
Поставят му примки, забрани поставят,
и колкото повече "не бива, не бива",
толкова по-силно то се налага:
тропа с краче, дяволито те гледа
и прави със тебе каквото си иска.

Такова безпомощно, а толкоз капризно!
Ще го съсипят, но своето си знае.
Ден подир ден тъче своите мрежи
и идва мигът, когато се чудиш:
"Щастлив ли съм или съм нещастен!
Може би без сърце ще живея спокоен,
разумен и трезвен, безобиден и кротък?
Дали без сърце не е по-лесен животът?"

02.04.2002. Мелодиите... Всяка от жените в моя живот на самец звучи в определена, строго индивидуална тоналност и различен ритъм.

Ула, както обичах да я наричам, бе романтична история от моите двайсет и осем - трийсет години, свързана с латиноамериканска песничка, в която се настоява нежно: "О ке те пас!"**

Мария, която пожелах за съпруга след развода си и боготворях от четирийсетата до четирийсет и четвъртата си година, си тръгна от мен с оназ отрезвяваща свежест от шлагера на 1990-91-ва "Вятърът на промените" на "Скорпиънс".

Re. в съзнанието ми звучеше, и още звучи с много нежна мелодия от репертоара на пианиста Ричард Клайдерман из албума "Еspecially for you"***. Ако се не лъжа, това е мелодията "Memory"... Но не! То е предпоследната композиция от друг албум ("The very best"), която е пак известен шлагер - "Don't Cry For Me Argentina". Да!!! Точно тая е мелодията, която казва всичко, което не бих могъл да й кажа с думи.

tisss

___________________
_{* Реплика на good zombie.

** Не си отивай!

*** Специално за теб. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: