ТРИМА НА ВОЙНА ХОДИХА
Трима на война ходиха - Стареца, Войника и Момчето. Тръгването беше славно; всички ги изпратихме с букети. Грееше денят над Пловдив и не искаше до късно слънцето зад хълма да залезе.
Стареца се върна първи със водите на Марица. Тялото му беше светло, а тъмнееха очите. Беше двадесет и трета; ний погребахме го бързо. Падаха мъгли над Пловдив.
За Войника дълго време никой нищо не научи, докато една неделя зърнахме го зъл, небръснат; и без тяло бе... Горкият! А жандармите пияни важно крачеха из Пловдив.
Минаха рояк години, прогърмя сред нас Девети*, а Момчето все го няма. Чудя се и днес къде е, в кой ли край на таз планета. Щом не се завръща, значи жив е, някъде се бие...
Трима на война ходиха - Стареца, Войника и Момчето. Но един не се завърна... Жив е. Някъде се бие.
БЕЛЕЖКА от днешния ден:
Писано е в края на 1973-та. Мястото "на изпращането" в представите ми е спирката откъм кв. "Капана" северно от Тунела в Пловдив. Разказах стихотворението на Добри Жотев в неговата стая на третия етаж в хотел "Тримонциум" и той го хареса. Беше пожелал предварителен разговор, да се уговорим как да го представям (с какви думи, с какъв текст) пред работниците от Стъкларския завод "Дружба", Електроапаратурния завод "Елпром" и Обувния завод "Петър Ченгелов" - три от големите местни предприятия с по няколкохиляден състав.
И тогава той "чете" своята поема "Буйния вятър". Не четеше, разбира се, а рецитираше доста артистично и публиката го слушаше със затаен дъх. Доста шетахме и бръмчахме в разстояние на тия три дни из Пловдив с неговото старичко очукано рено. Колата бе същинска "бойна машина", кори по вратите отвътре просто липсваха, само следи от шрапнели дето нямаше, обаче човекът се държеше като същински бохема и потомствен благородник.
Това става някъде през април 1974-та. Като журналист от "Комсомолска искра" ми бяха връчили списък с двайсетина имена на известни писатели и поети, от който да си избера кого да представям в тая литературна тридневка, когато членове на СБП се юрваха "сред народа" по поръчение на Партията, както наричаха тогава Т. Живковата БКП. И аз избрах Добри Жотев да представям заради легендите, които се носеха за него и го представяха като човека, през чиято творческа работилница (някакво мижаво редакционно стайче) са минали като чираци голяма част от "фронтмените" на т.нар. Априлско поколение: Иван Динков, Любомир Левчев, Михаил Берберов и т.н. За всички тях Добри Жотев не беше Добри Жотев, а просто Бащата. Такъв респект и обич обграждаха тоя човек, който с мен, младия вестникар с жълто около устата, се държеше естествено, като същински духовен аристократ - без салтанати, без присъщите за посредствеността надменност и предвземки на литературна примадона.
С това стихотворение разделих втора награда (100 лева, една моя тогавашна заплата) на някакъв местен конкурс. Първа награда не присъдиха. Делихме второто място с пазарджишкия поет Иван Есенски, а Николай Заяков получи трета награда... Той беше утвърден автор, имам чувството и досега, че негови "приятели" от ОСИК (окръжния съвет за изкуство и култура) го избъзикаха, демек - унижиха го по тоя начин, като го наредиха подир нас, двамата с пазарджиклията Есенски, абсолютни новобранки по онова време в поезията. Та Големия Заек (Н. Заяков), с когото бяхме колеги в "Искрата", самият аз приемах в оня период за Поета, от когото се уча...
Със стоте лева от наградата купих пералня "Рига", и това бе първата значителна придобивка за моето младо в оная пролет бедстващо тричленно семейство.
Пловдив, 28 февруари 2007 година
tisss  _____________________________ * Датата, която комунистическата власт бе обявила за свой празник заради вътрешнополитическия преврат, извършен на 9.ІХ.1944 година след навлизането на части от ІІІ Украински фронт под командването на маршал Толбухин в пределите на България. Бел.м., tisss.
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|