Порто Фино ІІ

ТРИМА НА ВОЙНА ХОДИХА

Трима на война ходиха -
Стареца, Войника и Момчето.
Тръгването беше славно;
всички ги изпратихме с букети.
Грееше денят над Пловдив
и не искаше до късно
слънцето зад хълма да залезе.

Стареца се върна първи
със водите на Марица.
Тялото му беше светло,
а тъмнееха очите.
Беше двадесет и трета;
ний погребахме го бързо.
Падаха мъгли над Пловдив.

За Войника дълго време
никой нищо не научи,
докато една неделя
зърнахме го зъл, небръснат;
и без тяло бе... Горкият!
А жандармите пияни
важно крачеха из Пловдив.

Минаха рояк години,
прогърмя сред нас Девети*,
а Момчето все го няма.
Чудя се и днес къде е,
в кой ли край на таз планета.
Щом не се завръща, значи
жив е, някъде се бие...

Трима на война ходиха -
Стареца, Войника и Момчето.
Но един не се завърна...
Жив е. Някъде се бие.

БЕЛЕЖКА от днешния ден:

Писано е в края на 1973-та. Мястото "на изпращането" в представите ми е спирката откъм кв. "Капана" северно от Тунела в Пловдив. Разказах стихотворението на Добри Жотев в неговата стая на третия етаж в хотел "Тримонциум" и той го хареса. Беше пожелал предварителен разговор, да се уговорим как да го представям (с какви думи, с какъв текст) пред работниците от Стъкларския завод "Дружба", Електроапаратурния завод "Елпром" и Обувния завод "Петър Ченгелов" - три от големите местни предприятия с по няколкохиляден състав.

И тогава той "чете" своята поема "Буйния вятър". Не четеше, разбира се, а рецитираше доста артистично и публиката го слушаше със затаен дъх. Доста шетахме и бръмчахме в разстояние на тия три дни из Пловдив с неговото старичко очукано рено. Колата бе същинска "бойна машина", кори по вратите отвътре просто липсваха, само следи от шрапнели дето нямаше, обаче човекът се държеше като същински бохема и потомствен благородник.

Това става някъде през април 1974-та. Като журналист от "Комсомолска искра" ми бяха връчили списък с двайсетина имена на известни писатели и поети, от който да си избера кого да представям в тая литературна тридневка, когато членове на СБП се юрваха "сред народа" по поръчение на Партията, както наричаха тогава Т. Живковата БКП. И аз избрах Добри Жотев да представям заради легендите, които се носеха за него и го представяха като човека, през чиято творческа работилница (някакво мижаво редакционно стайче) са минали като чираци голяма част от "фронтмените" на т.нар. Априлско поколение: Иван Динков, Любомир Левчев, Михаил Берберов и т.н. За всички тях Добри Жотев не беше Добри Жотев, а просто Бащата. Такъв респект и обич обграждаха тоя човек, който с мен, младия вестникар с жълто около устата, се държеше естествено, като същински духовен аристократ - без салтанати, без присъщите за посредствеността надменност и предвземки на литературна примадона.

С това стихотворение разделих втора награда (100 лева, една моя тогавашна заплата) на някакъв местен конкурс. Първа награда не присъдиха. Делихме второто място с пазарджишкия поет Иван Есенски, а Николай Заяков получи трета награда... Той беше утвърден автор, имам чувството и досега, че негови "приятели" от ОСИК (окръжния съвет за изкуство и култура) го избъзикаха, демек - унижиха го по тоя начин, като го наредиха подир нас, двамата с пазарджиклията Есенски, абсолютни новобранки по онова време в поезията. Та Големия Заек (Н. Заяков), с когото бяхме колеги в "Искрата", самият аз приемах в оня период за Поета, от когото се уча...

Със стоте лева от наградата купих пералня "Рига", и това бе първата значителна придобивка за моето младо в оная пролет бедстващо тричленно семейство.

Пловдив, 28 февруари 2007 година

tisss

_____________________________
_{* Датата, която комунистическата власт бе обявила за свой празник заради вътрешнополитическия преврат, извършен на 9.ІХ.1944 година след навлизането на части от ІІІ Украински фронт под командването на маршал Толбухин в пределите на България. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: