Крайпътен ресторант

ЙОГИТЕ

С дневника под мишница и кутия с парчета тебешир в лявата ръка излезе от учителската стая. Десетина минути преди това беше стояла пред пукнатото огледало зад огромната маса, облицована с протрита зеленикава покривка от плюш на лекета. Когато се проточеше една оперативка, да речем, лекетата развихряха подсъзнанието й - възприемаше ги като Петната на Роршах, тест за изследване на перверзните наклонности у индивида. Та... беше висяла пред онова огледало в дъното зад прозореца с вълшебните думички "Аз съм хубава! Аз съм хубава! Аз съм хубава, хубава, хубава, много хубава съм аз!" Старателно се беше сресвала. Масажира бръчиците. Пооправи брошката от евтин метал, от цинк.

"Има ли нещо по-евтино, по-ковко от цинка? Няма такова нещо, освен може би жълтото тенеке. Но от жълтото тенеке щанцоват капачки за буркани, които капачки едно време бяха по 0,03 лв. парчето, пък сега - през Демокрацията, са по 13, че и по 20 стотинки: Идиоти! И това ми било демокрация..."

Та като пооправи брошката, която пунтираше злато, издърпа върху ханша посвлеклия се чорапогащник и придаде на физиономията си дежурната обичайна приветлиност, тръгна към класната стая. По такъв начин се съсредоточаваше, нещо като АТ (автотренинг).

Тя уважаваше учениците; наричаше ги питомци. "Питомците ми така, питомците ми онака... Нашите общи училищни питомци..."

Мина покрай прислужницата, Оная с парцала в ръка и тенекиената кофа с белината, която същевременно бие звънеца. Кимна й с леко застинала усмивчица: "Здравей, Ленче! Как си мила..." - и заизкачва стълбището към четвъртия етаж, пружинирайки на пръсти, с вдървено изправен гръбнак и опната назад шия, а раменния пояс отпуснат. Между другото така препоръчва Владимир Леви*. Тя много уважава Владимир Леви, най-добрия психотерапевт в бившия соцлагер.

...Дивачетата от VІІ-н я посрещнаха с бойния вик на сиуксите. Още от стълбището чу трополенето на поне шест-седем чифта копита - бяха съгледвачите, предният пост на племето. Трясна се вратата, веднага подир това се полуотвори отново и чорлава глава плахо се показа.

Трап-труп, трап-труп... Полуоткрехнатите двери се разтвориха като царска порта пред Нейно величество императрицата на Великобритания, дежурната мазно-мазно прошепна: "Госпожо! Пък Иван пак спука мивката, госпожо" и в същия миг оня рошльо, същият Иван, изпънат като струна пред черната дъска, изврещя с всичка сила: "Клас, стани! Клас, ми-и-ирно!"

Помисли си, че ще трябва в най-скоро време да им разкаже за гласните струни, колко е вредно да пресилваме белия си дроб... и въобще.

Седна зад катедрата, побутна математиката настрана, прехвърли крак връз крак и начена любимата се тема - за природосъобразния начин на живот.
- Месото съдържа токсини. Хората, като употребяват месо, масово се тровят. Плюс това сега сме точно период на предвеликденските пости, а защо се тровят ония хора!!!

Представи си петнайсет хиляди поне, Червеният площад в центъра на Пловдив замлян с трупове; лежат натръшкани в кланица, като на бойното поле, и токсините с монашески качулки и прабългарски чугунени ризници гордо-гордо си се мотаят наоколо.
- Защо-о-ото - повиши леко тон и изправи показалец: - енергията в най-чист вид, събрана от слънчевите лъчи чрез фотосинтеза, се концентрира в листата и корените на растенията...

- И в дръжките! - изхихика Смешникът на класа.
- Да. И в дръжките - намести дебелите рогови очила върху силно късогледите си очи. - Какво странно има в това?! Да, и в дръжките, разбира се!!!

Племето насреща явно беше сто процента месоядно; гледаха я предано като хомофаги**. В крайна сметка, математиката е създадена само за да измъчва децата; питомците бяха доволни, че изпитването им и тоя път се отложи.

- И представяте ли си колко е ужасно да се убиват живите същества? - редеше тя. - Например, едно невинно агънце или едно невинно прасенце... или едно невинно снежнобеличко зайче... Само и само да задоволим...

- А салам може ли, госпожо? Той саламът брои ли се за грях или токсини - прекъсна я Глупакът на класа.

- Не може, не може салам - отговориха му дружно и се разшумяха.
- И саламът е месо - перна го някой по врата, та изплющя сякаш по нейния врат.
- Така човек пази не само стомаха, но и нервната система - продължи тя, като ги бодеше с лупите пред очите и виреше показалец: - Мир и любов, това е най-важното. Трябва да има мир и любов, спокойствие в тоя живот. Ето, примерно, в Индия... Като не били съгласни англичаните да ги експлоатират, какво направили индусите-сипаи? А??? Знае ли някой какво направили индийците?... Нищо!!! Престанали да работят. На това му се вика "пасивна съпротива". Пасивна съпротива, да-а-а! Колонизаторите ги повели на разстрел, а ония сипаи дори пред лицето на смъртта запазили равновесие на духа и загинали горди. Не протестирали, не се молели... Това се случило през по-миналия век, да-а-а...

- По-мързеливи и от наште индийци - рече някой.
- Е га ти йогите! - ядоса се друг някой от задните чинове.
- И какво ще рече това "силно да любят и мразят"?! - Бе озадачена, че я прекъсват. - Това си е чисто и просто разбиване на нервната система. А както учените са установили, нервните клетки, сивото мозъчно вещество, мили питомци, не се възстановява... Никакви такива "силни любови и омрази"! Хайде де! На всяко нещо един ден му идва времето, тъй че човек не трябва да пришпорва събитията.

Представи си събитието като Голяма зелена гъсеница, а Оня с високото чело и христоботевската гъста черна къдрава брада, има шпори на ботушите, и значи, боцка гъсеницата с шпорите.

Дребничко момиченце от първия чин с руса косица, прибрана на кокче, и с блеснали очета вдигна ръка:
- Госпожо, разкажете ни моля ви, госпожо, за йогите.
- Госпо-о-о-ожо-о-о - заобаждаха се една през друга четирите дебелани от последните два чина към прозореца, Повлеканите на класа. - Госпо-ожо-о, разкажете ни за йогите...

След това имаше "прозорец". Седеше върху мекия диван с протритата захабена евтиничка дамаска и с огромен интерес препрочиташе брошурките на здравни теми. Почиваше си...

Сутринта с мъжа си беше изкарала щура кавга. Термометърът отпред показваше 10 градуса по Целзий и тя посъветва сина си, дванайсетгодишен пъпчив многознайко, да облече дебелата вълнена фланела. Мъжът й обаче, кой знае защо, вдигна патардия, че в тая къща му писнало от нейните глупости.

"А-а, глупости, значи? Как не те е срам пред детето да ми говориш с тоя тон? Глупости говоря, значи!!! Да се грижим за здравето, това са глупости според теб. Браво! И детето ни слуша..." - взе да намила тя.

Тогава съпругът й, иначе лъчезарна душа, бираджия и отявлен коцкар по природа, излетя от четиристайния апартамент, като прилежно тряскаше подир себе си врата подир врата. "Цели пет врати, боже мой! Как ни една не пропусна да тресне!!!" - из коментар пред колега в препълнения тролей рано сутринта.

И се почувства дълбоко объркана, нещастна, неразбрана.

- Мила, знаеш ли, че за два месеца успях да спадна с двайсет и две кила - обърна се към младичката колежка, която тъкмо се кимереше срещу онова същото пукнато преди двайсетина години криво огледало и очевидно усилено се кон-цен-три-ра-ше с онез вълшебни думички - "Аз съм хубава... Аз съм хубава... Аз съм много, много, много хубава... Боже господи, няма ли кой да ме оцени?!"

tisss

________________________________________________________
_{* Книгата му "Разговор в писма" бе сред най-четените, наред с оная дебела книга с червените корици - "Пол, брак, семейство". Може да се каже, нашето поколение млади родители израстнахме с тия книги, с тяхна помощ си изгледахме и дечурлигата.

** Човекоядци. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: