Порто Фино ІІ

ВЪЗРАСТ

В един далечен дом сега ме няма:
простира мрежи паяк от тавана,
среднощен вятър духа неуморно
в захлопнатия яростно прозорец.

От жажда е пресъхнала чешмата,
не се здрависва с никого вратата;
навярно много рядко телефонът
крещи като отчаян вик за помощ...

Обаче аз съм нейде надалече
и тоя дом сега е спомен вече,
уви! - топи се той, изчезва в мене,
тъй както пряспа във кръвта ми стене

с тревогите, с една любов щастлива,
със младостта, която си отива
със двете дъщерички и мечето,
със книгите, картините, кафето,

със разговори късни до среднощем,
които сякаш там отекват още...

Щом отпуската свърши, през септември,
във оня дом ще вляза уморено;
часовникът отново ще затрака
и мъртвото ще оживее някак.

Ала сега мен там съвсем ме няма.
Къде е - питам - любовта голяма,
приятели, къде ли сте се скрили,
къде ли са и щерките ми мили?

Разхвърляно е всичко, зей вратата -
отишло си е хубавото лято...

А Боже мой, какво ли ще настане,
щом някога завинаги си ида!
Ще дойдат други хора - с други книги,
с картини други и със други тайни.

БЕЛЕЖКА:

Защо точно към това стихотворение да обяснявам отношението си към представените в парламента политически формации? Нали не е форум "Политика"... и значи, на тия обяснения мястото им съвсем не е тук. Усещането за отлитащото време обаче, която съм пробвал да изразя в тая "писмена работа", е част от обяснението защо не вярвам на сегашните наши представителства във властта.

В такъв случай какво прави "политически мислещата тръстика", какво?! Посяга към политическо представителство в парламента, което най-малко е оплескано с подлост (ДПС) и лицемерие (БСП), с грандомания (ДСБ) и лиготии ("Новото време" на Кошлуковци), с тъп невзрачен провинциализъм (НДСВ) и ярка посредственост (СДС). И не настоявам, че изборът ми е добър, но това е мой избор.

Пловдив, 4 март 2007 година

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: