Въведение ІІІ

("Нищо случайно") МИСИЯ И НЕВЕЖЕСТВО (2.)

Продължение от 19.08.

Израснах в среда на кавгаджии, на хора, които се биеха с юмруци, за да докажат, че са прави; и колкото по-гневно се палеха, толкова по-съмнително ставаше. Да, бе! Защо е тоя гръм и трясък? Защо им е като че ли жизнено необходим врагът?

Като хлапак, като юноша, като млад мъж и аз се биех; биех се с юмруци. Биех се на живот и смърт. Така се разкървавихме с най-добрия ми приятел Ичо Махинов заради едно нищожество, един Методи Попрелков, който ни насъскваше един срещу друг. Заради гадината Методи развалих приятелството си, а съм бил едва 13-годишен. Но още помня. Помня и че горните ми четири резци са зъбите, които изгубих в бой; блъсна ме с чело през рамото на оня, дето уж ни разтърваваше, блъсна ме къдрокосият набитак Стоил, келемето му с келеме, което сега, чувам, станало уважаван бизнесмен в Щатите. Ей, чувствата са страхотно нещо, не избледняват!

Е! Тия побоища решили ли са проблема ми?! Днес 25-40 години по-късно, не разбирам как съм си позволил с омраза и дива ненавист да тръгвам срещу когото и да било. "Йохан на барикадата", сега си мисля, е кич, вид невежество и посредственост. За да узнаеш скрития код на подлостта, предателството, алчността, високомерието, мисля си, ти е нужна любов, ама не към подлите, предателите и алчните, а към множеството на неизвестните и обезверените.

"Не съм дошъл на тоя свят да съдя, дошъл съм да ви помогна да разберете колко сте силни и колко сте добри" - това, като перифраза на Исусови думи към учениците му, допълва и Уилям Шекспир с откритието, че "Истината има спокойно сърце".

Мисията на твореца, смятам, е да формулира нещата, които обединяват нацията в нравствеността. И колкото по-простичко, и колкото по-естествено - толкоз по-внушително.

В шегата, в леката и нехайна наглед ирония откривам по-строги изисквания към личността, отколкото в гръмогласието. Нарушителите на правила, и особено когато са хора с власт и пари, не се страхуват от осъждане, от заклеймяване по площадите (имат си печени съдии, адвокати, имат си платени слуги - главни прокурори, ако се наложи - хора като Иван Татарчев или Никола Филчев*; разполагат с продажни политици, които да зеят убедително по трибуните и по многолюдните митинги, на разположение са им и палячовци като Иван Кулеков**); номерът е да ги покажеш тия отвратителни хора, че са побеснели от грандомания, да ги покажеш смешни за нормално живеещия бедстващ, но съхранил достойнството си българин. От смеха на нормалните хора най ги е страх.

Не съм вечерял с Бога, Истината постоянно ми убягва, понякога попадам в мъгла, в облак от дезинформация: тогава имам усещането, че съм уста, която говори, че съм глас, който звучи, но това не е мое, а е изречено от милиони простосмъртни. Инак съм простосмъртен, иначе съм никой. На визитката под името ми обаче пожелах да пише author - данък "самолюбие", няма що!

Потвърждение, че няма нищо случайно, че Някой отгоре ниже мънистата по тая връв живота ми: петата част от пътните бележки на Атанас Сейков в алманаха "Юг" от 1984 година е озаглавена "Визитна картичка", а десет реда подир заглавието се мъдри изречение: "Най-случайно не носих часовник на ръката си".

Тоя липсващ "най-случайно" от ръката му часовник вероятно е онова общо, свързващо всички неспокойни, разтревожени съзнания, които - изкушени от странностите и страстите на милиарди "спящи", ни карат да записваме мимолетното и суетното, преследвайки Истината като мираж в най-голямата арабска пустиня.

20.08.2002. Отвъд (или отсам) думите има обширни пространства от субстанция, с която подсъзнанието се зарежда (или разводнява). Не всяко мълчание съдържа енергия; енергийни потоци излъчва онова, което - обслужвайки наглед мига, мимолетната ситуация... иде всъщност от могъщите корени на общия живот на милиардното множество съществования.

Индивидуалните особености са важни само когато ни насочват към нещо характерно за цялото човечество, което досега ни е убягвало, ала ето - у отклонилата се в самота интуитивно настроена личност то се забелязва и с невъоръжено око. Т.е. изключението подкрепя правилото и го затвърждава.

В любовта към другия, особено когато се отнася до сексуално привличане между мъж и жена, е затаена любовта към самия себе си. Отнасящите се повърхностно към света не биха оценили и чуждото с подобаващата мярка и уважение.

Битието определя съзнанието, но и съзнанието дава форма на битието. Вещите, изобщо материалните белези, средата, която личността само създава около себе си, говорят каква е вътрешната подредба, какъв е характерът, а оттам и участта.

Мълчанието у подредения вътрешно характер те зарежда с хармония; руините дори около такъв човек не стоят зловещо, а те призовават към работя, сякаш ти говорят: "Запрятай ръкави, бъди! Нещата от теб зависят". А кой хленчи, кой си скубе косите, кой се гневи и озлобява?!

Седим с трийсетина години по-млада жена, почти момиче. Седим в августовския пек в сянката на гаровото кафене. Докарал съм я с колата; влакът й към далечно селце в пазвите на Средна гора, където е тригодишното й детенце, тръгва подир двайсетина минути. В знак на благодарност, че съм я докарал до жп-гарата, отиде да поръча нещо разхладително и ето ни... седим, бъбрим това-онова, но приказките нищо не значат... Когато подкарвам колата си сам към дома, усещам, че тоя августовски ден е станал по-просторен, небето - по-високо, хората по улиците на града - по-красиви, по-интелигентни, по-добри.

Толкоз непосилно ли е да си засвидетелствате добронамереност с ония, които съзираш на някоя спирка обезверени и тревожни край пътя?! Като правиш жест към някого, всъщност правиш жест към себе си - стига тоя някой да заслужава да му се притечеш на помощ. Когато видя обаче човек, който призивно и показно търси съдействие и благосклонност от мене, защо инстинктивно се отдръпвам навътре в себе си и го подминавам тоя нуждаещ се?

Много фин механизъм подсъзнателно ни импулсира; в пристрастията ни всъщност има тишина и шепот, а не силни викове. Силният човек е нежен. Чувате ли с колко нежен шепот е наситено пространството или ви пречат сърцераздирателните крясъци?

Жените по природа притежават по-силен усет за тия неща; смятам, че и преценките им са по-верни, ако не са глупачки по рождение, естествено. Вибрациите, резонансът между две души е от същия род, от който е и връзката между човека и звездите върху среднощното небе.

tisss

________________________________________
_{* и ** Имената - добавени при преписа на 5.ІІІ.2007 г.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: