Въведение ІІІ

("Нищо случайно") ПОТОКЪТ МЕЖДУ КАМЕННИ ИСТУКАНИ (2.)

23.08.2002. "Отпразнувахме" рождения ден на Надя у дома, в кухничката. Криво ми е, засяда ми буца в гърлото, като си помисля за нас, тримата: аз и моите две дъщери...

На стр. 158 от "Тютюн"*, което представя оригиналния първи вариант на романа - мисъл, подкрепяща моите си разсъждения от предните дни; като описва вече разбогателия властен около 30-годишен Борис в момент, когато среща случайно любовната си авантюра от бедняшките години, авторът отбелязва: Сега той обръщаше погледа си назад. Нещо му липсваше. Може би това бяха часовете при параклиса**. Навярно искаше да постигне в душата си някакво равновесие, което за него беше изобщо недостижимо. Той притежаваше изкуството да постига всичко, но след успехите му постигнатото се оказваше недостатъчно. (...) Всъщност той беше измъчен и нещастен човек. Каква ненаситност, каква тревога, каква напрегнатост имаше в тия тъмни ледени очи!... Той беше осъден да загине. И тъй нататък...

Та за равновесието между духовно и материално, което именно е извор на щастието, а не за самия успех става дума. В успеха откривам нещо отблъскващо, кой знае защо. Кой знае защо!!!

24.08.2002. За ролята на македонския елемент от българската нация по мои си спомени като че винаги се е говорило под сурдинка: сред купища премълчавани истини спестявали са ни и факти, които напомнят разбойническата грандомания на днешните "мутри". Ето какво споменава мимоходом в романа си Димитър Димов: Баташки нае десетина четници от македонската революционна организация, на която всички тютюневи фирми плащаха редовно задължителен (?! - бел.м., Г. Б.) данък, а правителството и Дворецът търпяха отчасти от родолюбие (?!), отчасти защото не можеха да се справят с нея. Това бяха дребни, сухи мъже - наемници по професия. В името на някакъв идеал (?!), който изобщо не мислеха да постигат, те спокойно застрелваха всеки, който се опитваше да им противоречи, а на наивните гостилничари, които се осмеляваха да им поискат сметка, отговаряха небрежно и кратко: "Денеска е лош ден. Некем да платам".***

Като описва подготовката и протичането на една стачка, авторът - независимо от собствените му предпоставени внушения - открива и механизма, по който са манипулирани огромни маси бедстващи работници от страна на "Петата колона" на болшевизма и военния, сталинския тип комунизъм.

"Да живее Съветският съюз!" - скандират стачкуващите тълпи... Изтеклите десетилетия "реален социализъм/комунизъм", дистанцията от време за осмисляне на случилото се не само в България подсказват колко уязвим е човекът в беда, попаднал между алчна посредствена власт, от една страна, и една красива, привлекателна с лозунгите си, но хищна тоталитарна доктрина - от друга.

Каквото и да предприеме, тоя човек е играчка в лапите на хищници; тогава къде е изходът, кое е правилното решение? Парламентарната форма, въпреки че е много по-мудна, струва ми се, е начинът. Но тоя вид отстояване на интересите на множеството унижени и експлоатирани изисква личности с висок интелектуален заряд, нравственост и достойнство.

Печалното е, че такъв тип личности трудно намират достъп до Народното събрание. Всичко е така изчислено, че точно такива личности да не попаднат в Народното събрание, в това все повече се убеждавам, колкото повече проумявам как функционира изборът у нас и кого тоя избор всъщност обслужва. Обслужва тъничка прослойка от хитреци и тарикати, не и седемте милиона българи в пределите на Републиката.

Изобщо, няма бързи решения при национална криза в сферата на духовното. Човешкият живот е кратък и нетърпението, припряността все водят до оня извод, до оная горчива сентенция - "От трън, та на глог!" Социалните катаклизми консолидират, но и поляризират обществото; това е златен шанс за големите измамници да приложат своя фокус, да противопоставят хората по партийна принадлежност или друг подобен повърхностен знак (раса, националност, социална принадлежност и пр.), т.е. да ни делят на "свои" и "чужди", на "наши" и "врагове", на "прогресивни" и "назадничави"... докато истинската разделителна линия е между честния човек и пасмината тарикати в държавата.

Вакуумът подир всяка "успешна" революция първо се разправя безогледно с честните, а след това настъпва вакханалното празненство на лицемери, шмекери, наглеци и алчни самозванци по върховете на държавата. Уж коренно се променя стилът на управление, а в действителност бедните са си пак бедни, унижените - пак унижени.

"Хилядолетен Райх", "планетарен Комунизъм" - не се ли наситихме на утопии! Всеки сам носи кръста си. Независимо пред чия икона пали свещи и бие чело, убиецът си остава убиец, крадецът - крадец, лъжецът - лъжец, изменникът - изменник. В сферите на нравствеността не може да има обща вина. Колко великолепен човешки потенциал съсипаха и съсипват епидемиите на фанатична преданост и себеотрицание пред идоли от кал и глина!

Психологически детайл, съществена черта у т.нар. проспериращи "успешни персони", отбелязан от Д. Димов за литературния му герой Борис Морев: Той изглеждаше с успехите си много силен, но всъщност беше слаб и страхлив и се спасяваше от малодушието си с бягство при алкохола. И по-нататък****: Той беше само случайно забогатяло, безцветно и сухо парвеню. И понеже нямаше никакви други интереси, които да го отвличат, обмисляше и вършеше единствената си работа безпогрешно. Това беше работата да печели, да трупа пари, които у него събуждаха само грандоманията на нищите духом и жестокостта на страхливец, докопал случайно властта.

29.08.2002. Слабият човек, притеснен от човека насрещу си, понякога е готов да убие, за да се справи с бесовете си. Евреи и палестинци взаимно са се обезверили дотам, че мечтаят унищожението на "вражеската" нация като условие за собственото си оцеляване. Дали това не е поредният случай на масово полудяване от ненавист? И какво значение тогава кой владее електронни оръжия и кой се самовзривява, омотан с кутии, пълни с гвоздеи, за да избие повече "врагове"?

Нациите, обществата, също като всичко в природата, боледуват - боледуват може би непоправимо. Унищожението на Израел, мисля, не би решило проблема, който тресе арабския свят; нима самите араби не виждат пропастта между приказно богатите шейхове и милионите водещи полугладно съществование бедняци араби? Или може би държавата Израел с нейната предизвикателна вътрешноетническа политика е удобен претекст арабските князе да се чувстват неуязвими, докато простосмъртният арабин се занимава именно с Израел и евреите, а не със скритите покровители на конфронтацията, които населяват разкошните оазиси на властта и богатството в арабските държави?!

Арабските петродолари са в основата на самонадеяната модерна империя САЩ; военната машина на САЩ и монополите на едрия бизнес са основата на войнствената израелска политика; и какво излиза?! - кой е истинският враг на милиони унижавани и оскърбявани в достойнството си араби?

А може би сме забравили, че преди малко повече от половин столетие холокостът, нацисткото изтребване на евреите се основаваше именно на огромните финансови средства, които заможни еврейски династии вложиха в Адолф Хитлер и неговата партия, както се прави изобщо в бизнеса и днес. Или нещо в природата на бизнеса днес коренно се е променило?!

Слепци умират, за да избиват слепци. Трябва ли всички да измрат, да се избият взаимно, за да прогледнем? В раздразнението си от политиците ние сме отклонили вниманието си в посока към несъщественото и маловажното, към следствието, а не ни е ясно кой има интерес цели народи взаимно да се изтребват.

01.09.2002. Посредствеността воюва с посредственост. Кажи ми срещу кого се сражаваш, срещу кого се изправяш - и ще ти кажа кой си! Нередно, глупаво е със самурайски меч да гониш мухи. Оръжието (а талантът е може би най-могъщото от дадените ни, наред с разумността и уравновесеното мислене, оръжия) не ти е даден, за да се опияняваш от суета и тщеславие. Няма нужда да се биеш в гърди; така най-много да станеш смешен. Толкова много са дребосъците, които ще се опитват да те отклонят, толкова много са и хитреците, които ще се опитат да се възползват от твоята сила... Но какво си ти, защо си на тоя свят - това никой по-добре от теб не би могъл да знае.

И объркаш ли посоката на главния удар, започнеш ли да се разпиляваш по дребни цели, дори да те хвалят, дори да потънеш във власт и богатство, ти ще се превърнеш не толкоз в предател спрямо себе си, колкото в предател спрямо ония милиони отрудени и оскърбени достойни простосмъртни, заради които са те изпратили на Земята.

Нищо не е случайно в тоя живот. И нито един от нас не е случаен: нито просякът, нито безделникът, нито работникът, нито подлецът... Всички ние сме една огромна общност, която все накъде прокървява, докато по другите си части самодоволно се опиянява от суета. Затова когато говориш, мисли си колко души всъщност говорят чрез твоята уста.

Посредствеността навсякъде ражда бесове. Тя мрази. Тя посяга да заграби нещо, което не й принадлежи. Тя все се тресе от негодувание, все хвърля запалителни стрели по чуждите плевни. Тя издига барикади и дълбае пропасти между сърцата, вместо мостове, строи огнени стени и ходи с нос, вирнат към небето. Глупаци ли сме, та пак да й се връзваме на номерата!

Не е ли по-могъща нежността, която отхвърля? Не е ли по-силна, питам, от кресливите лицемерни гласове!? В тишината бихме чули много повече важни послания, но не! - посредствеността гърми и произвежда ужасни бъркотии, за да ни попречи да се разберем, за да постеле непроходими тресавища пред каналите за информация.

Глупаци ли сме, та посягаме да се уловим за гушите вместо да погледнем кой и за чия полза мъти водата, затлачва проходите към Истината?! Манипулират ни, като ни изправят един срещу друг да се избиваме или да се унижаваме взаимно с лоши думи. Ала това й е работата на посредствеността - да воюва с посредственост.

tisss

_________________________________
_{* Изд. 1992 г.

** И тоя параклис, място на някогашните им любовни срещи, никак не е случаен...

*** Цит.съч., с. 237.

**** Цит.съч., с. 272. Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: